Бъдни Вечер (2) – празника на заедността и „интимността“ на Живота

За мен Бъдни вечер е празника на Живота, а заедността е неговото празнуване. Да си заедно е духовност, защото тя е точно това – духовността идва от цялото и ни свързва, и с него, и с другите, и със себе си. Може да я наречем и енергия, но тук навлизаме в квантови феномени, за които на точно този празник няма място. Това е Бъдни Вечер – един дълбоко духовен празник. Но не духовен в смисъла на религиозната алегория, нито на коледното радостно суетене около магазини, подаръци и трапези. Нямам пред вид и празника, на който просто ще се съберем, хапнем и пийнем добре. Това само по себе си сочи дълбока екзистенциална криза, на загуба на връзката с живота у себе си. Наблюдавам тези основни варианти навсякъде у хора около мен. Изживявал съм ги и аз самия. Познавам ги, познавам болката и илюзията им без същността на изживяването.

В материала: Бъдни вечер (1) описвам мотивите и механизмите на празнуването и празника по-подробно. В настоящия текст бих искал да отида отвъд празника, а именно към отношенията и взаимоотношенията, към мотивациите, намеренията, поведенията и всички прояви на психичността, която е и духовност… Интересно е как изнасяме духовността извън нас самите, извън празника, ритуала и символа, а не я живеем реално. Може би затова и празнуваме, за да можем чрез ритуала, алегорията и символа да си припомним какво ни липсва. В предходния материал вероятно ви е направил впечатление акцента върху превръщането на празника от истинско междучовешко изживяване в изживяване на алегория, на ритуал, на материални ценности и консумацията им – подаръци, храна, алкохол, пищност, красота и излишества от всичко тук изброено.

И в това е същността на проблема. Празнувайки най-често не сме в изживяването на заедността и така в духовността, а сме в изживяването на материалния свят и материалността във всичките й прояви, даже през приказките. И не твърдя, че го правим осъзнато. Чрез изместване на празника през приказките и чрез утвърждаването на материалния свят ние заместваме истинския духовен свят – света на отношенията и взаимоотношенията. Това е света на погледа, на докосването, на това да седя до теб и просто да се чувствам „заедно с теб“ без да говоря, без да имам нужда да говоря. Това е света на огънчето на свещта, на камината, на топлия хляб, на водата, на присъствието. Това е света на простите неща, на дълбоките усещания и чувства – на заедността, от която идват и любовта и сигурността и чувството на принадлежност.

Да, говоря отново като в първия материал за чувствата на принадлежност и сигурност, но дошли от дълбоката духовност на любовта, те вече имат друга стойност. Когато материалният свят отстъпи на простите неща и символи – хляба, водата и огъня, тогава се появява като възможност духовността. Тя не е материална, а присъстваща ефирно винаги когато не сме запълнили мястото й с други стойности, със сложни алегории и отдалечени, макар аналогични образи. Тя е в погледа, в докосването, в присъствието, в гласа, в жеста, в лицевото изражение, в позата на тялото. Тя е в уважението, което означава едно основно нещо – зачитане на личните граници – своите и на другите. Тя е там където застанал до личната граница на другия общуваш с него топло, което означава с добро намерение, с внимание и грижа, с фокус върху него и общуването и неговото качество – нежност. Да, нежност защото Живота е нежен и така раним, нежен, но затова гъвкав и изменчив, нежен и затова сетивен и рецептивен, и така способен да приеме и интегрира нови неща, присъствия и изживявания.

Така стигаме до думата „интимност“, която за съжаления съвременния човешки свят натоварва с конотацията „сексуалност“. Моля да бъдат разграничени двата термина! Интимността е важен елемент от духовността. Тя дава сакралността на изживяването. Уважението е да застанеш до границата на личното пространство на другия, както и да го допуснеш до твоето. Интимността обаче допуска отвъд тази граница, там където се случва сливането с него, с Бога, с Живота, със Себе си. Там се появява истинската духовна(психична) връзка. Тя е интимна. Затова моля да не се смесва интимността със сексуалността. Сексуалността ни е проява на интимността, но на телесно и генитално ниво и така отива отвъд духовността. Интимността е проява на духовността ни само на ниво отношения, поведения и взаимоотношения, до внимателното телесно общуване, не по-нататък. Да, да докосна другия с уважение и внимание е телесност, но и духовност и така телесна духовност. Всичко е въпрос на граници, а границите на духовността стигат до границите на тялото, но не отиват отвъд тези граници. В някакъв смисъл и в подобна логика и на трапезата на Бъдни вечер е нужна храна, огънче и вода, но отминем ли тази граница сме в материалното, тоест излезли сме извън духовното. На телесно ниво това означава интимността да е преминала в сексуалност.

С тези уговорки намирам Бъдни вечер за изключително деликатен празник, чието празнуване не просто е важно а бъде свързано с някаква символика. Символики много, както и логики много – трайбализъм под знамена и символи. И не съм против тях. Застанем ли зад схема има знаме, а има ли знаме, следва разделение и логично следват отхвърляне и война. Важно е да разберем принципа. Големите принципи са вложени в големите и стойностни традиции. Християнската традиция съвместява символите на храната, огъня и водата, но забележете – с принципа на скромността – постната храна. Неслучайно има ритуално постене, което смирява човека, за да може смирен да се доближи до празника на Живота. Не може да бъдеш допуснат до „интимно“ общуване със символа – Бог без да си чист и смирен. Чак тогава можеш да имаш „интимното“ – близкото общуване с него – сливането с него.

Това е смисъла на празника Бъдни вечер – сливането с Бога, сливането с Живота у себе си, нежното, внимателно и с уважение докосване до Живота у другия сред символите на чистотата и обичта в един материален свят. Затова намирам Бъдни вечер и Рождество Христово, Коледа за много интимни празници. Разбира се отдавам значение дали празника преминава през утвърждаването на религиозни или материални ценности, но има потребност, стойност, същност отвъд видимото, проявеното. Уважавам всеки начин за достигане до същността на празника. Това е избор на човека. При всички положения хората, семействата се събират и споделят уважението и вниманието си с обич и чистота, заедно на маса с храна. Всичко друго е просто пътя, по който ще достигнем този интимен празник и даже би го отклонило от полето на интимността на изживяването на заедност. Чистота, простота, обич и заедност с уважение правят Бъдни вечер най-духовния празник от нашата традиция. И не случайно е и името „бъдни“. Това е начало на бъдещето – бъдния Живот, бъдните отношения, раждането и прераждането на духовността сред интимността на общуването на досегашния Живот у нас.