Наша е грижата да върнем здравите разбирания, отношения и взаимоотношения
Продължение на материала: „Деца, прощавайте, че ви причинихме това да живеете в такъв свят!“
Снощи разговаряхме с приятели по случващото се с децата ни, изхождайки от ужаса в съседна Сърбия. Как стигнахме до случващите се абсурди от насилие? Далеч съм от идеята, че е случайно или, че някое дете там не е получило нужната му грижа и отношение или само е било травмирано. Не става въпрос за някое дете, а за онова, което виждаме отразено в медиите навсякъде – абсурдно насилие, убийства, катастрофи с много жертви, социопатични отношения и действия нямащи нищо общо със някакъв здрав начин на живот. Да не говорим за рязко увеличаващия се дял на сериозната психична патология. Какво се случва?
Нашето поколение заживя в едно все по-охолно и задоволено, даже свръхзадоволено общество. Достъпът до лесни и бързи удоволствия, за които не е нужно да правиш усилие стана нова нормалност. За много хора да живеят по такъв начин стана основен смисъл, усилието беше оставено в миналото, а сделката и лесната печалба се идолизираха. Да достигнеш успех, печалба, удоволственост и го големи и все по-големи, свръхголеми стана цел и смисъл на живота. Да получаваш лесно и много стана едва ли не основен смисъл за много хора, а това разгръща егоцентрични тенденции в личността и нарцисизъм. Нарцистичната личност, поставяйки един болен Аз с болни стремежи и ценности в центъра на съществуването си, поробва околните и започва да изсмуква „соковете“ на обществото, за да ги вземе само за себе си. Нарцисът иска да получи всичко, а да даде възможното по-малко. Още нещо много важно, той никога не е доволен и благодарен в необятното си искане за още. И още нещо важно, ако не получи желаното той става агресивен, манипулативен, даже често става жесток. Да, заживяхме в обществно, в което да получаваш стана смисъл, а да даваш се отхвърля като глупост. Дали е вярно?
Да положиш усилие, да даваш е демоде. Моделите бяха отхвърлени и обществото заживя в един материален „Рай“, безхаберно за духовното си опустяване следствие на новите идоли и смисли. Да работиш, да правиш усилие, да твориш, да градиш, да си конструктивен, за да дадеш нещо добро на другите заради даването стана порок, проява на глупост и недалновидност. Да получаваш още и още и най-…, стана начин на живот за много хора. Решиха, че те са умните, а останалите са глупавите. В една от книгите си Кастанеда пише, че лесно придобитата прекомерна сила развращава. Така е с всяка прекомерна придобивка и дори с удоволствията. Леснотото удоволствие и многото придобивки водят до пристрастяване и този психичен феномен стои в основата на зекрепването на всяка зависимост – наркотична, алкохолна, компютърни игри, … всяка. Ние можем да станем зависими от всичко. Зависимостта те прави „сляп“ за живота извън нея самата. Така нашите деца свиквайки да получават много и лесно залепват за материалното и нарцистични поведения и отношения и всеки друг смисъл изчезва. Така сами развращаваме следващите поколения, изкривявайки ценностната им система, отношенията и поведенията им.
Далеч съм от идеята, че всички деца са такива. Моля, не ме рабрирайте грешно! Срещам много млади хора, които са сериозно загрижени за това как възпитават децата си. Имам предвид тенденции в обществото, а те са много важни и виждаме отразени в медиите все повече техни прояви. Страшното е, че децата когато са малки се сравняват с родителите си, а колкото повече порастват толкова повече се сравняват с връсниците си. Тенденциите, които визирам тук са най-силни именно в тази все още крехка възраст, в която се оформя личността. Детето е с ниска критичност, тинейджъра също, но и е готов да пробва всичко, особено предизвикателното. Така децата ни „попиват“ тенденциите и ги превръщат в реалност на поколението си.
Поставям в центъра на проблема динамиката даване-получаване. Едно бебе априори не може да дава. То получава на 100%. То чрез получаването получава всичко – храна, обич, както и учи модели за живеене. Постепенно с израстването детето се учи да дава първо на себе си, а постепенно и на другите и така се изгражда здрав индивид през чувството за отговорност и грижа. Само здрави индивиди могат да изградят здраво общество. Здравият индивид в зрелостта си може да поеме отговорност към работа, семействро и дом, за да се появят децата, на които ще даде 100% грижа както на него му е давана, а те ще получават, защото не могат да дават. Грижа на здравия, зрял индивид е да научи постепенно децата си да дават, да правят усилия, да имат умения, за да постигнат нещо. Ако не научиш детето си да дава, а само му даваш, го инвалидизираш. Английската дума „invalid“(инвалид) означава „неспособен“. По всякакъв начин много съвременни младежи намирам за неспособни по здрави начини да се справят добре с живота си. Това ги прави гневни когато не получат, когато не са адекватни на житейските ситуации и не се справят, и така стигат до разрушителни поведения и тенденции.
Да, такива поколения отглеждаме с незаинтересоваността и с пасивността си. За съжаление тенденцията вече е доста силна и само с държавни регулации проблема не може да бъде разрешен. Нужни са критично отношение, личната отговорност и здравото разбиране на всеки един от нас, както и волята да променим отношенията си и поведенията си към зрели. Някъде чух термина: „no future generation“ – поколение без бъдеще. Да, глупаво и упорито, абсолютно безотговорно много от нас създават поколение без бъдеще. Това ли искаме? Огледайте се и се ослушайте! Преценете сами има ли смисъл написаното в този материал.
