Приказки за празника? Приказното ни съзнание

ПОРЕДИЦА: Коледни, Новогодишни и Рождествени празници в човешките култури

Всяко дете обича приказки. Аз мнооооого обичам приказки. Те събуждат фантазията, изпращайки ме в други светове. Там съм зрител, слушател, участник, герой. Там всичко е възможно, там се борят Доброто и Злото, там избираш страна и изживяваш борбата, страната която си заел, страданието, очарованието, надеждата и разочарованието и онова очакване да пребъде Доброто, която като че ли ни държи тук на земята позитивни цял живот. Приказките идват от друг свят – приказния свят на подсъзнанието или да го наречем още от дълбините на нашето съзнание, което е и сценарист и продуцент и режисьор и аниматор и изживяващ създадения от него свят. Да, този свят създава, изживява и разбира символно(проективно), разбирайте приказно(алегорично) живота. Да, приказката е изследване на живота. Но да се върнем към празниците.

Празниците утвърждават. Въпросът е „как“. Да утвърждаваш има два подхода: съзнателен и подсъзнателен. Съзнателно ние утвърждаваме стойностите директно. В тази част на празника няма приказка, има разказ и стойност. Бивайки осъзнати за стойността ние създаваме празничен ритуал, който я изобразява пресъздавайки историята(реални събития), изписвайки името на стойността, изобразявайки я в образ, често и символ. Тези празнични фокуси привличат и здържат вниманието на участниците и чрез заедността на изживяната стойност то добива сила и се потвърждава.

Друго нещо се получава с въвеждането на приказка в празника. Историческото събитие, образите на участниците в него и отделните символи са част от приказка, а не просто ритуал. Те са отъждествители със стойността, но в един приказен контекст. Приказката има друга роля в празниците, в които съществува. Приказката е история изградена със символни елементи, всеки типизиращ определен модел и е така конструирана, че докосва дълбоко душата на човека на принципа на припознаване на важните стойности. Да припозная е да почувствам нещо за истинно. Така приказката добива стойност и на мит(легенда) базиращ се на реално събитие, но неотразяващ го в абсолютна точност, а фокусиращ историята към преживяване символните стойности. Приказката доближава много повече разказа до стойността отколкото ритуала, правейки я достъпна за лично изживяване. Подсъзнанието ни  или още душата разбира когато преживее и се идинтифицира с изживяното. Изживявайки чрез идинтификация е много по-силен начин за приемане на стойности отколкото менталното разбиране.

Приказката, мита, легендата имат особена стойност в човешката култура. Те са многоизмерно явление в живота ни. Но да оставим многото измерения, предлагам да се спрем на едно. Имам предвид, че чрез приказките ние докосваме Детето вътре в себе си, Душата си. Тя е сетивно-чувствено съзнание, което не мисли, тя чувства и усеща. Когато и „разкажем“ приказка, тя я разбира изживявайки я. Приказките са ни нужно и много дълбинно средство за възпитание, обучение и утвърждаване на стойности. Без тях ставаме сериозни, гледащи строго живота възрастни и постепенно вгорчавайки се, изгубваме връзка с Детето. А изгубеното дете страда. То не разбира защо е изгубено, защо не изживява вълнуващи го неща, защо е само, отритнато, забравено. И се разболява. Така се превръщаме във вгорчени и болни чичковци и лелички, изгубили приказката на живота.

Така Рождествените и Коледни приказки имат своето място и значение в обществото ни, ако искаме да съхраним душите си от роботизиращото ни ежедневие. Да, тези приказки са вълшебни, лечебни, учебни и топлещи душата и сближаващи душите всяка по свой начин и със своите внушения. И не маловажно е коя приказка избираме да изживеем, коя приказка е стойностна за нас. Онова, което дълбоко изживеем, в него вярваме и после него реализираме.

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.