Да премина ли Рубикон

Това беше един от първите материали, който написах преди време. Намирам темата за важна. Тя касае изборите, които правим. Наскоро четох, че не толкова нашите качества и способности ни правят онова, което сме, а нашите избори.

Често хора  споделят дългото си колебание да вдигнат телефона, когато се обърнат се към мен за помощ. Случвало ми се е да върна обаждане и никой да не отговори или да чуя: „Докторе, ако не бяхте се обадил, нямаше да събера смелостта отново да Ви потърся“. Колеги са ми споделяли същия феномен. Хора са ми споделяли и за колебание продължило над година. И това е време изпълнено със страдания, колебания и болка. Нужно ли ни е това? Може би понякога ни е нужно, за да съберем смелостта да кажем на себе си „Да“, да си кажем „Искам“. Понякога времето на болка и колебание ни е нужно, за да узреем за избора си и да разберем какво той ни носи.

Много хора се страхуват днес все още у нас да се доверят на психотерапевт за  решаване на здравен или житейски казус. Изразът „Преминах Рубикон“/Гай Юлий Цезар преминава река Рубикон, с което преобръща историята на Римската империя/ е символ на важни житейски решения, в които „преминаването на река Рубикон“ е символ на преминаване на някаква собствена граница, след което няма да си същия.

Има два подхода за лечение. В културната среда, в която живеем, болката и болестта се лекуват с лекарства, които не изискват никой да се промени. Просто гълташ хапчето и в добрия случай страданието намалява, но и зависи от хапче. Така хапчето се явява условно казано вид външно лечение. В сферата на психичните заболявания съвременната медикаментозна терапия лекува симптома, болката/не критикувам подхода, а генерализацията му/, а не причината, която е вътре в личността и в това как тя възприема живота и се справя с него. Дълбинната аналитична психотерапия лекува чрез общуване, работейки с причините за болестта, симптома вътре в нас. Така тя работи отново условно казано отвътре навън. Към този тип лечение не се развива зависимост, обратно, личността става по-самостоятелна и независима.

Всъщност страховете ни имат друго съдържание. Да работиш с личността и характера си и техните дефицити, респективно с негативните последици от тях в живота си, това си е един „Рубикон“, който сам по себе си не е страшен, но много често изглежда такъв. Така страшен не е страхът  от „Рубикон“ – моста, от преминаването, а страхът какво ще намериш зад него, страхът от неизвестното Аз. Страхът от това да застанеш пред въпроса „Кой съм аз“. Големият американски психолог Еибрахам Маслоу, един от създателите на хуманистичното течение в психологията работи десетилетия върху теорията за самоусъвършенстването. То твърди, че ние никога не се променяме произволно, а всяка промяна ни води към самите нас, към нашата собствена автентична индивидуалност.

Така страхът ни ни задържа на отсамния бряг при болката, тревожността, депресията във всичките им разновидности и ни пречи да достигнем другия бряг, на който е не само собственото ни здраве, но и един качествено различен начин на живот. Така една дълбинна аналитична психотерапия няма отражение само върху болестта, а и върху качеството на живота на индивида в един чисто житейски план.

Наскоро приятел ме попита: „какъв е смисълът да работя психотерапевтично със себе си?“ За мен смисълът е в две направления. Едното е с цел личностово развитие, повишаване на осъзнатостта, изграждане на здрава връзка с дълбоката си Азова същност. Една дълбинна психотерапия е послойно изследване на психиката. Другото основание е наличието на болестни симптоми – тревожности, депресия и други. Тези две посоки са свързани една с друга и винаги работейки с едната се работи и с другата.  Една  възприемаща оптимистично живота личност, личност справяща се успешно с предизвикателствата му, личност, която умее да приема спокойно и мъдро онези неща, с които в даден момент не може да се справи, личност която умее да си постига целите и да си защитава интересите, личност която умее да се грижи да осигури добър живот за себе си и близките си, личност която живее себе си, тя не развива тревожности, депресия и всякакви други психични заболявания. Такава личност се намира в състояние здраве. Считам, че състоянията болест и здраве са чудесни показатели за начина на живот на индивида.  Считам и, че негативните нагласи, отношения, личностовите и характеровите дефицити, вътрешните ни конфликти, неспособността на личността да се справя с важни неща в живота и други подобни водят до болести. Така считам, че че болестите, с изключение на травмите и инфекциите не идват „отвън“, а „отвътре“ от самите нас и са рожба на дефицитите ни. Затова и лечението според мен е нужно да е насочено навътре към корените на проблемите, а не към проявлението им само.

Така въпросът „да премина ли Рубикон“ ще бъде винаги актуален, носейки в себе си неприятния заряд на колебанието и още по-неприятния заряд на страха и болката. И мисля, че той е актуален за всеки от нас в някакъв етап от живота ни, без значение от това дали казусът е в здравен или житейски план. В този ред на мисли щастието според мен е пряко свързано със здравето и здравето с щастието, както и няма начин един нещастен човек да е здрав продължително време. За мен да се погрижим за психичното си здраве и щастие е въпрос на цивилизован модел и отношение към живота.

Може да харесате още...

2 Отговори

  1. Вероника Цолова каза:

    Да. Най-трудно е да прескочим преградата на това психотерапията да бъде заявена категорично от нас самите.
    Защото хапчетата не говорят, нали!?

    • Д-р Владимир Пожарашки каза:

      Психотерапия е лечение чрез общуване. Тя „лекува“ болните ни отношения, поведения, нагласи, емоция, мислене, възприятия, функция и други. Това е лечение чрез трансформация. Лекарствата лекуват по друг начин и той често е незаменим. Считам, че всяко нещо на този свят има своето място и стойност. Само признавайки истинската му стойност, ние можем да му намерим точното място и полза. И да, поразително е как упорито често отлагаме или направо отказваме лечение. Човешкото същество има умението да страда упорито, най-често просто защото така е свикнало.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *