Богомилското учение за Женската енергия
Текстът цитиран тук е от книгата „Богомилското учение“ на Антон Глогов, издадена през 1935г. Богомилската философия винаги ме е вълнувала с разбирането за света, в който живеем. В книгата, написана въз основа на много стари текстове, термините пол-жена и пол-мъж се ползват в значение за женско и мъжко начало, енергия, същност. По-нататък в книгата е отбелязана появата на първият мъж и първата жена, но това не е тема на този материал. И ето прочетете богомилското разбиране за женското начало:
„Етап 16 Създаването на първия пол на земята жената
Догма: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само силата на сътворението и силата на разрушението.
Сътворение: В замисъла си да създаде най-съвършеното земно творение, което да може да укротява беса на животните, създадени до тогава от нея, силата на сътворението отиде до една котловина, в която течеше кристално бистра вода и като взе от котловината най-бяла пръст престъпи към изпълнението на своя замисъл. Размеси пръстта с водата, тоест своите сълзи, от което се получи животрептящата смес, на която почна чрез ваене да придава прекрасна форма, различна от формите на всички други животни. Така биде създаден първият пол на земята – жената.
По-нататък силата на сътворението, събирайки най-хубавото от хубостите на всички свои създания, украси с него новото си творение, което стана най-съвършеното от всички земни творения: с очи светли и бистри като сълзите на силата на сътворението и сини като синкавините на надземните висоти, с нежни, овални форми, чиито трептения излъчваха само наслада и упоение, с коси златисти, игриви и буйни като планинските ручеи. После силата на сътворението потопи това прекрасно тяло в реката, за да го къпе, в което време над него слънцето грееше, за да му придаде както топлина, така и своя блясък. По този начин в очите на това творение сякаш се отразиха и земните заленини и всички земни и небесни красоти.
Възхитена от своето прекрасно творение, силата на сътворението се обърна към него и рече: О мое върховно дело на съвършенство и на последните ми дихания, които влагам в теб, макар и след това да изчезна щастлива, че ще направя самата теб вечна и че посредством теб ще обезпеча всички мои творения в движение на земята, които ти ще можеш да укротяваш, да ги изцеряваш от бесове и да ги пресъздаваш ако някога силата на разрушаване след моето загиване поиска да ги погуби. О мое дело на последно вдъхновение, което си надарено като мен с милостта и любовта към всяко мое създание, нека от твоя поглед на милосърдие и на любов се изпарява всеки бяс, който се е вмъкнал чрез силата на разрушението в душите на моите творения, нека чрез теб бъде нанесена решителната победа над силата на разрушението. О мое най-съвършено творение, което аз къпя в моите сълзи, за да бъде чисто и невинно като тях и така навеки да носи най-великото добро, което аз влагам сега в теб с моето последно дихание. О, мое последно творение на любов и на красота, в което влагам всичките мои творчески сили, бъди последната и вековечна сила за творения и за пресътворения на живота в движение на земята, бъди пол-жена“
Из фототипно издание на оригинала от 1935та, издателство „Хелиопол“, 2006г.
Други материали за женското начало можете да намерите тук, както и в книгата „Изгубената богиня“: https://dr-pojarashki.info/2024/09/03/%d0%b6%d0%b5%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%80%d0%b3%d0%b8%d1%8f-%d0%b2-%d1%86%d0%b8%d0%b2%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0/
