На-Здраве!

ПОРЕДИЦА: Коледни, Новогодишни и Рождествени празници в човешките култури

Сигурен съм, че празнувате. Малцина са които не празнуват. Без празници животът е скучен, сив. Празниците са време за почивка, за среща с близки, приятели или единомишленици. На празниците се освобождаваме от ежедневието с неговия изтощаващ ритъм и нарушавайки го нормализираме собствените си биоритми следвайки ги спокойно и с добро настроение. А то, доброто настроение е начинът да се оставим на позитивните нагласи у нас да ни лекуват. Да, позитивизма, радостта, вдъхновението, споделянето с близки и приятели лекува. Позитивната емоция и нагласи сред близките, в топлата семейна атмосфера възстановяват психичния баланс, вадейки ни от напреженията на ежедневието и ни зареждат с енергия за седмици напред. Топлата семейна среда има специално значение в психологично отношение, но за това в следващ материал. Най-общо казано празникът е здраве. Но това го знаете. Правейки го казваме: „на-здраве“ и семантиката на думата показва смисъла на действието. Замисляли ли сте се обаче какво празнувате?

Коледа иде. Или Рождество Христово. Или просто идва Новата година. Какъв празник идва всъщност? Важно ли е идващото? Всяка култура изгражда своите празници и с това утвърждава нейните ценности. А ценности има различни, колкото и култури има. Празнуването е ритуално, епизодично повтарящо се действие с най-общо казано позитивна нагласа към някакво събитие, личност или символна същност, носители на определена стойност. Чрез позитивното си емоционално отношение към стойността я интегрираме(започваме да чувстваме, усещаме) и така да вярваме в нея като нещо към което в живота си започваме да се стремим и изживяваме.

Празниците са основен стълб на културата, а културата, отново много общо казано е начинът ни на живот. Празникът има една образна, описателна страна свързана с история, притча, разказ, която по време на празнуването се инсценира(изживява като на игра) от всички и така се изживява от всеки индивид емоционално, подкрепено от общия емоционален фон на колектива. Колективните емоционални изживявания подкрепят и засилват индивидуалното изживяване и го правят значимо в очите на индивида и така постепенно изграждат стойност. Колективното изживяване на една стойност я превръща в обществена стойност.

Повтарянето на празничното изживяване чрез ритуализирането му съхранява стойността му във времето Така всички празници заедно, формират и укрепват културата – начина на живот на обществото. Празнуването има и друга важна стойност. Тя дава възможността за заедност в едно изживяване и укрепва колектива, разбирайте обществото като цяло около общи, стойностни за всички изживявания. Огромна е ролята и значението на празнуването с определен смисъл за всеки от нас поотделно и за всички заедно. Празниците участват във формирането ни като личности, а обществото като тип общество. 

Празнуването без стойност, без посока, просто заради самото забавление, има по-скоро деструктурираща функция, а ритуализирането му носи разпад на стойностите и обществото, поради загуба на обща посока, вяра, смисъл, структура около стойности. Така стойностите имайки условно казано структурираща обществото функция, имат стойност на центростремителни сили. Липсата на такива или намаляването на тези сили в обществото засилва центробежните сили у него и то започва да се „разпръсва“ и превръща в безструктурна човешка маса – без смисъл, посока и усещане за място и начин на живот. Някъде чух даже определението „биомаса“, което подхожда на така описаното явление в човешкото общество. Усещането ми за силна тенденция на деструктуриране в съвременното българско общество ме провокира да напиша тази поредица материали.

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.