Внимание, „капани“ на празника!

ПОРЕДИЦА: Коледни, Новогодишни и Рождествени празници в човешките култури

Да, както всяко нещо и празнуването има капани. Често считаме, че да правим нещо, а празнуването е много сериозно нещо, е напълно достатъчно. Не, твърдя че просто да правим нещо не е достатъчно. По-важното е как го правим. Само тогава то добива истинската си стойност. Често пъти съм си давал сметка, че правейки нещо заради правенето му или правейки безстойностни за мен неща съм си губил времето, а то е живота ми. Да, правенето на безстойностни неща или просто заради правенето им е „капан за време и усилия“. И може би това е най-общия, най-често срещания „капан“ за всяко наше действие.

Ако говорим за капани на празнуването може би е добре да ги отделим, защото имат различен смисъл с еднопосочно действие:

  • Да не празнувам важните моменти и стойности означава да се обезстойностя. Празникът е ритуално действие утвърждаващо стойности. Той има структурираща личността функция чрез позитивното изживяване. Когато подсъзнанието ни изживее нещо позитивно то го възприема като житейски модел, а когато изживее нещо негативно го отхвърля като житейски модел. Подсъзнанието и възприетите от него житейски модели са основа на личността. Въпросните модели на отношения и поведения се формират още от най-ранна възраст и чак до смъртта ни. Живеейки, срещаме различни модели – и позитивни и негативни и ги пробваме. Критичност за онова кой модел какво ни носи, получаваме първо от начина по който се чувстваме докато го правим и второ от обратните връзки от околните за онова което правим. Тези две обратни връзки(собствената и от другите) ни формира като личности. Логиката за съществуване на феномена е проста – ако „събера“ и живея с позитивни модели за живеене ще живея добре, ако живея с негативни отношенчески и поведенчески модели ще живея зле. Така ние се структурираме критично и ползотворно цял живот. Личността на човека има нужда от жизнеопазваща и жизнеутвърждаваща структура. Празниците са важна част от процеса, но на общностно ниво. Празнуването ни дава обратната връзка: “Това е стойностно, това е ценно!“.
  • Да празнувам „кухи“ стойности е не по-малко страшно от това да не празнувам. Ако не утвърждавам  стойностното го правя невидимо. Работейки с хора забелязвам, че много хора имат проблеми със самочувствието. И забележете, най-честата причина не бих казал да е това, че са били директно отхвърляни, тормозени или критикувани. Най-честата причина по мои наблюдения е това, че не им е било казвано „браво“, тоест не са били утвърждавани. И се оказва, че родителите им не са умеели да им кажат „браво“ защото и на тях не им е казвано „браво“ от техните родители. Да не утвърждаваш означава, че не виждаш стойностното, ценното и така, ненаправено на фокус, тоест видимо, то все едно не съществува. Така липсата на утвърждаване в човешките отношения травмира не по-малко от честото критикуване или упреците. По абсолютно същия модел на дефицита на утвърждаване на истинските стойности, ние ги изгубваме, не че ги няма, а защото не ги виждаме.
  • Да празнувам заради забавлението само се наблюдава често. Празнуването като позитивно изживяване утвърждава. Въпросът е има ли какво да утвърди. Ако нямаме реална стойност като фокус на празнуване, самото празнуване се превръща в стойност. Прекрасно е да празнуваме, да се забавляваме, но тук има много важен капан, за който обикновено не си даваме сметка. И той е в това, че ако не структурираме, ние автоматично деструктурираме. Капанът се дължи на факта, че съзнанието ни което формира личността работи на принципа на фокуса. Ако има фокус, той дава стойност позитивна или негативна, за да приемем или отхвърлим. Така се структурираме с позитивни стойности при това цялживот. Ако няма фокус, ние се отучваме да структурираме и започваме да регресираме като личности, обезстойностявайки се. Проблемът е, че феноменът е „невидим“ за повечето хора в съвременното консуматорско общество, в което да получаваш още и още и още, да ползваш много и да се забавляваш са обществени стойности, които даже се афишират.
  • Да не се включа в празнуването. Много хора не се включват в празниците. Да, има празници, които не са мои или не припознавам за мои, празници, които са наложени или чужди или … какво ли още не. Зависи от стойността, която стои зад празника. Нормално е да празнувам празник на близък човек, защото така го утвърждавам. Нормално е да празнувам моите лични празници и тези утвърждаващи стойностите, в които вярвам и следвам. Но съм срещал хора, които не празнуват даже собствените празници, като рожден ден, имен ден, големите празници празнувани от всички. Да не празнувам означава да не утвърждавам, а така автоматично отхвърлям стойността на празника, човека, чийто  празника, обществото, което празнува. Така хората, които не обичат да празнуват най общо казано не обичат, отхвърлят, не уважават. Често зад подобна позиция има много гняв, озлобление, отхвърляне и дистанциране. Такива хора често са по-затворени, самотни. Има хора, които прекалявайки с алкохол го превръщат във свой фокус и така избягват същинския фокус на празника и радостта от него. Разбирасе, не твърдя и че трябва да празнуваме всичко. Нормалното е да имаме критичност за ценностите си.
  • Да не умея да празнувам също е „капан“. То има стойността на това да не умея: да утвърждавам, да се радвам, да уважавам, да се включа в живота на общността. Виждал съм хора, които са на празника, за да присъстват, защото и останалите присъстват, но не участват в празника. Да присъствам и да участвам са две различни поведения. Да празнувам, означава да изживея празнуваното емоционално с позитивно, радостно, приповдигнато настроение. Празнуването е поведение на утвърждаване чрез позитивно изживяване. По същия начин е поведение и трауренето, когато тъгуваме за загуба на човек – сродник или стойностна личност. Изживявайки траура със съответното чувство, ние утвърждаваме стойността и човека носещ стойността в паметта си като такива. Да празнувам означава и да умея да заема позиция относно нещо и някого. Да не умея да празнувам,  означава да съм хронично дистанциран, неучастващ и така „осакатен“ в сравнение с останалите, поради развитие на дефицити на стойности. Да не забравяме, че утвърждава емоционалното изживяване, а липсата му отхвърля не по-ефективно от активното отхвърляне. 
  • Да съм сам за празника ми звучи в някаква степен като наказание. Да, мога и сам да си направя празник като сготвя вкусна храна, да сложа красива маса, да запаля свещ и да си сипя чаша вино, с което да си кажа: “Наздраве!“. То е като сам да си кажа: „Браво!“ или други утвърждения и го правя. Истината обаче е, че освен да можем да се самоутвърждаваме и сами да празнуваме, е важно и да споделим изживяването празнуване. Споделеното с друг човек празнуване е двойно празнуване, а ако много хора ме уважат за празника, то той се умножава, а празнуваната стойност се увеличава в очите ми още повече.

Ако се замислим, всяко човешко поведение има своите капани. Ако сме осъзнати за тях ще можем да ги избягваме, но ако не сме, ще „падаме“ във все повече и повече, а „паднеш“ ли в капан си „хванат“. По-добре е да не падаш. С времето „измъкването“ става все по-трудно.

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.