Споделям: Човечен, омиротворен

Трудно бе и вчера, и днес ще е борба. С умората натрупана и мъничко тъга…

Затуй, че неразбран си, затуй, че си смирен,

защото можеш да раздаваш себе си и сам не знаеш колко и кога да спреш.

Защото толкоз силно искам сърцати хора все да са до мен,

по улиците, в магазините, на всеки метър, ден след ден…

Да можем заедно да обичаме и да грешим понякога, със прошка дадена във късен час.

Да знаем, че да си „Човечен“ е титла в днешно време позабравена,

но даваща възможност свидна в този свят „порядъчно объркан“,

да си една идея „по-омиротворен“.

ВиЛиТо

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.