Споделям: Човечен, омиротворен
Трудно бе и вчера, и днес ще е борба. С умората натрупана и мъничко тъга…
Затуй, че неразбран си, затуй, че си смирен,
защото можеш да раздаваш себе си и сам не знаеш колко и кога да спреш.
Защото толкоз силно искам сърцати хора все да са до мен,
по улиците, в магазините, на всеки метър, ден след ден…
Да можем заедно да обичаме и да грешим понякога, със прошка дадена във късен час.
Да знаем, че да си „Човечен“ е титла в днешно време позабравена,
но даваща възможност свидна в този свят „порядъчно объркан“,
да си една идея „по-омиротворен“.
ВиЛиТо
По Марк Аврелий
„Каква безценна привилегия е да сме живи!
Да дишаме, да мислим, да се обичаме“…
От малкото да сме доволни и щастливи.
Да можем да говорим, не да сричаме!
Към всекиго да сме лоялни, добротворни,
да проявяваме търпение и грижа.
Да бъдем честни, не безотговорни
и всеки да се радва, а да не завижда!
Забравили сме за какво сме на земята.
Добри дела и мили жестове – дълбоко скрили.
Само със Обич „храни се“ Душата!
„Каква безценна привилегия е да сме живи“!
Русалина Димитрова
15.07.2022
Благодаря Ви! Но не е лесно:) Всъщност парадокс е, че на практика негативното е лесно, а позитивното трудно.