Министерство на Красотата

Пътувам и наблюдавам как изглежда страната ни и как изглеждат други страни. Разочарован съм, тъжно е чувството и някак боли, че добър народ, стар народ се е оставил така жестоко да го обезличат, обезверят, деформират и обезсмислят онова което прави и свои и чужди. Като да сме се оставили на течението и да не виждаме смисъл в това как и за какво живеем. Пустота усещам и жажда също.

Природата е прекрасна, но селата сгушени в нея са в разруха. Градовете все още носят белега на руския тип социализъм – социалистическия „барок“ в периферията. В центровете на по-големите градове до съхранени сгради от предсоциалистическото минало, очевидно правило опит за доближаване до цивилизована Европа, стърчат безумните сгради на събременния „мутробарок“ – луксозно-натруфени, показно-лъскави и душевно не по-малко безлични от бетонните блокове в периферията на градовете. И всичко това на фона на масово, предимно безлично, бездушно, грубо, направени както и да е сгради, улици и други градски пространства. Отново очевидно направени просто, за да е направено нещо и да се вземат някакви пари. Пари без душа и душа без живот, без жизненост. Душа за пари. Невероятно самоубийствена „сделка“, не мислите ли?

Направени са бездушно не защото я няма Душата, а защото се е отказала като че ли, обезверена, „гладна и жадна“. Може би затова и ние рефлектираме тази среда с бездушно отношения – ей тъй накак, „ден да мине, друг да дойде“. Може би ние българите масово останахме бездушни, ограбени и позволяващи да ни ограбват, безхаберни и сме станали в големия процент „както дойде“ хора. Е, не всички са така, но явно са достатъчно малко на брой онези, които все още са запазили Душата си и не са я продали за пари, както индианците в Колумбово време са разменяли златото си за евтини стъклени мъниста. Виждам, че има много хора в Българи съхранили „топлинката“ на Душата на нацията и опитват да я покажат, да „стоплят“. За съжаление грозното, пошлото, бездушното, лъскавото и изкусвеното са толкова силни и арогантни, че явно не може да бъдат изместени. Да, няма как да бъдат изместени, докато сме толерантни към тях или още както е модно казано да сме либерално демократични.

Истината е, че ние всички имаме нужда от истинската красота, естетиката, изяществото на звук, цвят и форма, защото те са проекция на любовта и „топлината на Душата“. „Студено“ ли ви е като се разхождате по улиците? Ако не ви е „студено“ вероятно сте безчувствени към красотата или я създавате около себе си в такъв обем, че сте създали собствено уютно пространство, в което си живеете добре. Така или иначе не е редно да сме безразлични в каква страна и как живеем, какви хора избираме да ни водят и какви хора допускаме да ни показват изкуството си и какво искуство допускаме да ни бъде показвано. Нужно е обществото ни да изгради „имунна система“ срещу грозното, пошлото, изкуственото, лъжливото, арогантното и „изкривеното“ във всички сфери на живота. Недопустимо е да вървим „надолу“.

В скандинавските страни се учат хората на красота, хората се учат как да се щастлили. „Хюга“ и „Люка“ са настолни книги, а качеството на живот на обикновения човек е приоритет. Кралство Бутан има Министерство на щастието, щастието е обект на държавна политика и даже е вписано в конститучията на странана. Според ООН в тези стрени живеят най-щастливите хора, а в България най-нещастните. На нас българите толкова ли ни е трудно да се погрижим за себе си, за душата си? Защо над два милиона българи напуснаха страната? Възможно ли е да променим отношението си един към друг и към страната си? Ние винаги ще сме малка страна, въпросът е, ако сме „малки“ на пари и всякакви материални ресурси, не може ли да сме богати на духовност. Богатството в материален план е относителна категория и лошото му качество е, че винаги е малко. Доброто качестово на духовността е, че за разлика от матриалните болатства тя няма размер, а носи пълнота. Изпълнила вътрешното „пространство“ у човека красотата е духовност. Считам, че на малка България може да стане е „голяма“ България, достатъчно е да изместим перспективата на понятието „големина“.

Познавам много българи и се радвам, че останах тук. Харесвам българите и онова, което ме въодушевява е живата духовност у доста, като и потенциала за разгръщането и тук у нас. Навън се губим. Не съм виждал по света в книжарниците и по рафтовете им толкова много книги за личностно самоувършенстване, духовни учения, теология, психология и много общо казано духовност. Самата християнска религия има огромен духовен потенциал, ако намери смелостта да излезе от консервиращите я канони, ако направи крачка напред от алегоричния си начин на общуване, несъответен съвременния човек. За съжаление в обществото се шири или тотална незаинтересованост или невероятна разнопосочност в представяне на духовността. Даже и в това сме ярки индивидуалисти явно. Няма фокус, няма воля, няма разбиране на стойността на тези ценности в обществото ни, или ако има, няма воля, която да им даде посока и приложи фокусиран смисъл.

Когато една Душа създава красота, тя е щастлива. Простичко е. Душата е „двора“ на човека, мястото, което той „обитава“. Онова което е в къщите, дворовете, улиците, това е проекцията на онова, което е в душите ни. Нужно ни е „Министерство на Красотата“, което да се заеме с почистване на „боклука“, но не борейки се с него, а стимулирайки създаване на истинската красота, не тази лъскавата, показната и силиконовата, наложена от нечии интереси. Красотата е път към духовността, онази красота, която е достъпна всеки от нас да създаде, всеки от нас да участва и да и се радва. Ние създаваме живота, който душите ни да обитават.