Министерство на Красотата
Пътувам и наблюдавам как изглежда страната ни и как изглеждат други страни. Разочарован съм, тъжно е чувството и някак боли, че добър народ, стар народ се е оставил така жестоко да го обезличат, обезверят, деформират и обезсмислят онова което прави и свои и чужди. Като да сме се оставили на течението и да не виждаме смисъл в това как и за какво живеем. Пустота усещам и жажда също.
Природата е прекрасна, но селата сгушени в нея са в разруха. Градовете все още носят белега на руския тип социализъм – социалистическия „барок“ в периферията. В центровете на по-големите градове до съхранени сгради от предсоциалистическото минало, очевидно правило опит за доближаване до цивилизована Европа, стърчат безумните сгради на събременния „мутробарок“ – луксозно-натруфени, показно-лъскави и душевно не по-малко безлични от бетонните блокове в периферията на градовете. И всичко това на фона на масово, предимно безлично, бездушно, грубо, направени както и да е сгради, улици и други градски пространства. Отново очевидно направени просто, за да е направено нещо и да се вземат някакви пари. Пари без душа и душа без живот, без жизненост. Душа за пари. Невероятно самоубийствена „сделка“, не мислите ли?
Направени са бездушно не защото я няма Душата, а защото се е отказала като че ли, обезверена, „гладна и жадна“. Може би затова и ние рефлектираме тази среда с бездушно отношения – ей тъй накак, „ден да мине, друг да дойде“. Може би ние българите масово останахме бездушни, ограбени и позволяващи да ни ограбват, безхаберни и сме станали в големия процент „както дойде“ хора. Е, не всички са така, но явно са достатъчно малко на брой онези, които все още са запазили Душата си и не са я продали за пари, както индианците в Колумбово време са разменяли златото си за евтини стъклени мъниста. Виждам, че има много хора в Българи съхранили „топлинката“ на Душата на нацията и опитват да я покажат, да „стоплят“. За съжаление грозното, пошлото, бездушното, лъскавото и изкусвеното са толкова силни и арогантни, че явно не може да бъдат изместени. Да, няма как да бъдат изместени, докато сме толерантни към тях или още както е модно казано да сме либерално демократични.
Истината е, че ние всички имаме нужда от истинската красота, естетиката, изяществото на звук, цвят и форма, защото те са проекция на любовта и „топлината на Душата“. „Студено“ ли ви е като се разхождате по улиците? Ако не ви е „студено“ вероятно сте безчувствени към красотата или я създавате около себе си в такъв обем, че сте създали собствено уютно пространство, в което си живеете добре. Така или иначе не е редно да сме безразлични в каква страна и как живеем, какви хора избираме да ни водят и какви хора допускаме да ни показват изкуството си и какво искуство допускаме да ни бъде показвано. Нужно е обществото ни да изгради „имунна система“ срещу грозното, пошлото, изкуственото, лъжливото, арогантното и „изкривеното“ във всички сфери на живота. Недопустимо е да вървим „надолу“.
В скандинавските страни се учат хората на красота, хората се учат как да се щастлили. „Хюга“ и „Люка“ са настолни книги, а качеството на живот на обикновения човек е приоритет. Кралство Бутан има Министерство на щастието, щастието е обект на държавна политика и даже е вписано в конститучията на странана. Според ООН в тези стрени живеят най-щастливите хора, а в България най-нещастните. На нас българите толкова ли ни е трудно да се погрижим за себе си, за душата си? Защо над два милиона българи напуснаха страната? Възможно ли е да променим отношението си един към друг и към страната си? Ние винаги ще сме малка страна, въпросът е, ако сме „малки“ на пари и всякакви материални ресурси, не може ли да сме богати на духовност. Богатството в материален план е относителна категория и лошото му качество е, че винаги е малко. Доброто качестово на духовността е, че за разлика от матриалните болатства тя няма размер, а носи пълнота. Изпълнила вътрешното „пространство“ у човека красотата е духовност. Считам, че на малка България може да стане е „голяма“ България, достатъчно е да изместим перспективата на понятието „големина“.
Познавам много българи и се радвам, че останах тук. Харесвам българите и онова, което ме въодушевява е живата духовност у доста, като и потенциала за разгръщането и тук у нас. Навън се губим. Не съм виждал по света в книжарниците и по рафтовете им толкова много книги за личностно самоувършенстване, духовни учения, теология, психология и много общо казано духовност. Самата християнска религия има огромен духовен потенциал, ако намери смелостта да излезе от консервиращите я канони, ако направи крачка напред от алегоричния си начин на общуване, несъответен съвременния човек. За съжаление в обществото се шири или тотална незаинтересованост или невероятна разнопосочност в представяне на духовността. Даже и в това сме ярки индивидуалисти явно. Няма фокус, няма воля, няма разбиране на стойността на тези ценности в обществото ни, или ако има, няма воля, която да им даде посока и приложи фокусиран смисъл.
Когато една Душа създава красота, тя е щастлива. Простичко е. Душата е „двора“ на човека, мястото, което той „обитава“. Онова което е в къщите, дворовете, улиците, това е проекцията на онова, което е в душите ни. Нужно ни е „Министерство на Красотата“, което да се заеме с почистване на „боклука“, но не борейки се с него, а стимулирайки създаване на истинската красота, не тази лъскавата, показната и силиконовата, наложена от нечии интереси. Красотата е път към духовността, онази красота, която е достъпна всеки от нас да създаде, всеки от нас да участва и да и се радва. Ние създаваме живота, който душите ни да обитават.
Студено“ ли ви е като се разхождате по улиците? Ако не ви е „студено“ вероятно сте безчувствени към красотата или я създавате около себе си в такъв обем, че сте създали собствено уютно пространство, в което си живеете добре. Така или иначе не е редно да сме безразлични в каква страна и как живеем, какви хора избираме да ни водят и какви хора допускаме да ни показват изкуството си и какво искуство допускаме да ни бъде показвано. Нужно е обществото ни да изгради „имунна система“ срещу грозното, пошлото, изкуственото, лъжливото, арогантното и „изкривеното“ във всички сфери на живота. Недопустимо е да вървим „надолу“.
Направо копирах този откъс докторе. Колко мъдрост има в думите ти.
Но никой нищо не прави и няма да направи, защото, пошлото и лошото са пуснали корени и сякаш се правим на безсилни да се борим за по-добър живот.
Малцина са като теб доктор Пожарашки.
То не само лекуваш душите, но и се бориш геройски с тежки заболявания, за което можем само да сме благодарни за късмета, че сме те открили.
С респект и благодарност към теб ти пожелавам здраве, сили и енергия, за да лекуваш хората и да ги заразяваш с твоя оптимизъм и вяра!
Отново благодаря, но ще коментирам, че много хора в България създават красота. Всеки както и колкото може. Но това не е достатъчно, защото има и такива, които създават грозни неща, правят грозни неща и те са във фокуса на медиите и обществото. Така ние самите „узаконяваме“ грозното – дела, мислене, думи, емоция… Ако фокусът е в красивото ще е друго. Красивото е също „заразно“. Ние имаме нужда от него, но заливани от грозотата на някои хора, всички останали не могат да се отлепят от нея поради възмущение или даже поради това, че редовно е акцентирана. Нужно е съзнанието всеки от нас да отхвърли грозното, лошото, лъжата и да прави обратното. Нужен е здрав, позитивен фокус в красивото било като форми, било като поведения в цялото общество. Прекалено сме толерантни ние българите. Лоша черта е това за нас, а и за правещите лошо, защото си мислят, че могат да го правят безкрайно. Така се въртим в порочен кръг.