Танцът

Бях инспириран да препубликувам и коментирам кратко фрагмент от интервю с Пабло Пикасо от тази фейсбус страница.

Няма по-добър коментар за танца от този тук на Пикасо. Танцът е едно от най-добрите универсални лечения, той е любов, вдъхновение, медитация, енергия, здраве и самия жив живот. Да сте виждали танцуващ човек да плаче или да е тъжен? Аз не съм. Но прочетете интервюто! Може би в него е и ключът към думите на Ницше.

Ето фрагмента от интервю на Пабло Пикасо:

„- Защо танцувате?

– Няма „защо“, танцувам.

– Художник ли сте, който танцува?

– Да … или танцьор, който рисува, каквото предпочитате.

– Откога танцувате?

– Винаги.

– Какво мислите, когато танцувате?

– Не мисля.

– Какво чувствате?

– Любов.

– Любов?

– Да, да.

– Но защо?

– Няма „защо“ за любовта.

– Усещате ли нещо друго?

– Живот.

– Какво имате предвид?

– Някои, само някои, правят на тази земя това, за което са създадени. Те живеят. Други оцеляват. Който танцува, живее.

Танцуването важно ли е нещо?

Важно ли е дишането? Отговорих ли на основния ви въпрос?

– Но има „цена“ за този избор.

– За танци? Да, има.

– Скъпо е?

– Няма значение.

– Платихте ли тази цена?

– Все още я плащам.

– Трябва да танцуваш за някого …

– Също така, искам да кажа, не само за някого, или по причина. Танцувате, защото сте родени да танцувате, точно както рисувате, защото картините вече съществуват във вас, вие ги освобождавате само; така е и с танца, той се движи вътре във вас; ако не го освободите, това, на което сте способни …  не знам! Мравката си върши работата без да разпитва, птиците летят без да питат, рибите плуват … други предпочитат да правят това, за което са създадени: любов.

– Танцувам, рисувам, обичам! 

– Винаги ли танцувате?

– Само, когато обичам.

– Кога обичате?

– Когато танцувам.“

В „И тъй рече Заратустра“, описвайки свръхчовека, както той е нарекъл неневротичният човек Ницше казва: „Новият човек ще бъде различен и уникален. Новият човек няма да е сериозен, той ще има чувство за хумор. Той няма да е напрегнат, неспокоен и пълен с терзания – наместо това ще е изпълнен с радост. Новият човек ще е в състояние да танцува, да пее, да играе, да бъде като малко дете. Новият човек е надеждата за цялото човечество.“

Определено намирам танца за един от пътищата за идването на Новият човек. Много харесвам и мисълта на Самюел Бекет: „Първо танцувай после мисли, това е естественият ред на нещата“. Когато танцуваме, ние разблокираме тялото, енергизираме го, а задвижената в цялото ни тяло енергия е живота в нас и здравето се самореализира чрез нея. Здравето е в нас, в нашите гени, в телата ни. Достатъчно е да се движим. Попитали тибетските монаси:“какъв е ключът към здравето?“, а те отговорили простичко: „движете се!“

Докато мислим тялото постепенно спира да се движи, дишането става повърхностно и енергията се насочва към главата. Многото умствена работа блокира тялото, като постепенно поради намаления кръвен поток мускулите се стягат и блокират, а това намалява нивата на жизнената ни енергия и „оставаме в главата“. Танцът е движение на цялото тяло, при което се синхронизират чрез движението всички сегменти, стегнатите и блокираните участъци се отпускат и енергията протича през тях, подобрява се кръвооросяването на всички органи и системи, отключват се свободните импулси към живота, раздвижва се емоцията, а тя е основата на нашата емоционална интелигентност. Тогава можем даже по-адекватно и продуктивно да мислим.

При танц тялото импулсивно следва ритъма на музиката и се отключват спонтанни движения, а те са специфични движения чрез които тялото се саморазблокира и ресинхронизира сегментите си. Отключват се самооздравителните сили на организма. Наистина танцът лекува. Ползвам го в лечебната си психотерапевтичната практика и го препоръчвам на всички хора, с които работя. И е лесно, просто пускате музиката, която харесвате и оставяте тялото да се движи с нея за около 15 – 30 минути и после сядате или лягате, за около 5 минути, за да може тялото да се отпусне. Важното е да не насилвате. Почувствате ли лека умора починете. Ако сте любопитни пробвайте, проверете думите ми! Вижте как се чувствате след това! Обикновено чувството е за повече лекота, ненапрегнатост, даже спокойствие. Всекидневното практикуване увеличава постепенно ефекта без да е нужно да увеличавате времето за танцуване. Всъщност времето за танцуване зависи само от вас. Универсално самолечение е само по себе си.