Съхранение в турбулентни времена

Наблюдавам случващото се около мен, около нас в света от години. Луда работа! Слепи ли бяхме? Слепи ли сме? Бумът на тревожности и депресивни състояния е факт и го доказва. То е особен вид лудост – лудостта на слепотата. Живяхме десетилетия в общество като цяло задоволено, а за много и презадоволено. Магазини пълни, избор – всякакъв, само възможности да имаш. Ако имаш мнооого и в космоса ще отидеш. Харчехме безогледно и безотговорно ресурси, ресурсите на земята. „Лекувахме“ тревожността си „затваряйки удобно очите си“ с харчене, пътуване, работа, печелене на пари, лекарства, а даже и с много алкохол и цигари, и много и излишни приказки, а някои и с дрога. Но каквото и да „похарчим“, цената за „затворените“ за живота очи е ниска спрямо тази на самия живот. А цената, която е нужно да плащаме за живота се мери в количеството отговорност по различни начини.

Дали се страхувам? Да, страхувам се. Страхувам се за живота си, за този на близките и приятелите ми. За живота въобще. И може би, може би не толкова за живота, който създадохме. А той си е хубав, допреди две години сравнително спокоен, сигурен, щедър. Вие не се ли страхувате? Сигурен съм, че „да“. Но където и да отида сега всички или мълчат, като че нищо не се случва или говорят за „лошите“ и „добрите“, за доставки на газ и оръжия, за войната и стигат до там само.

До преди месеци темата беше Коронавирусът, като че ли не се знае, че периодично се появяват бактериални или вирусни щамове, които причиняват епидемии. Но трябваше да дойде пандемия, за да ни „събуди“ – нас оцелелите – преболедували и ваксинирани. И мир на душите на всички починали! И благодаря! По странен начин те участваха в този опит за събуждане на човечеството със смъртта си. Сигурно странно ви звуча. Дали беше просто пандемия или урок? Вероятно и двете. Видимо е едно, светът се пренарежда. Прилича на отключваща се лавина. Не съм пророк, предпочитам да се моля. Опитвам да се моля когато мога на кръгъл час, българите да оставят лудостта на слепотата заради бъдещето, а заради настоящето да се молят. Моля се да загърбим дребните интереси и да погледнем мъдро и еднопосочно. Моля се да се събуди мъдростта на българския дух, на духовността отнета ни от чужди и наши. Опитвам да се моля на кръгъл час лудостта на войната да ни отмине, за да продължим в мир, смирени и отговорно грижовни. Защо се моля?

Вярвам! Вярвам в Бог! В Бог, който е навсякъде около нас и в нас самите, който е самият живот и пази себе си и всяка своя част, която е осъзната част от него и грижовна към него самия. Наречете го с каквото име искате. Наречете го и Колективното несъзнавано/по Карл Юнг/. Този Бог е ум трансцедентен. Той чува, но не думите просто, а отношението, благодарността, молбата и смисъла им стоящ зад думите, когато зад тях стои истинско чувство. Различните религии го наричат с различни имена, но той е единосъщностен и чува стоящото зад всички езици. Да се молим сега! Който както може и иска. Колективната молитва е мощен инструмент. Даже съществува като терапевтичен инструмент. Може би някой, някъде ще чуе, ще се вразуми и няма да натисне копчето, ще спре войната. Чета пресата и лудостта е навсякъде. Много хора са объркани, много тревожни, а много нехаят или поне това показват.

Вярата е и лечение на тревожността. Вярата в доброто, в живота, смисъла, позитивното и конструктивното. Тя е и опора и формира път към бъдещето. Онова, в което вярваме него реализираме. Тревожността, объркаността са безпътица със следващ разпад. Не им се оставяйте да ви владеят! Вярвам, че осъзнатата вяра, отговорността и грижата ще изградят някога един по-добър човешки свят!

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.