Какво да направим в случай на тревожност Идеи за самопомощ
Самопомощта в случаи на тревожни състояния например е много важна, защото е първият ни опит да дадем на себе си здравето и доброто самочувствие, които дълбоко в себе си знаем, че имаме право да получим. Ние сме родени с правото да сме здрави и щастливи. Дали ще го упражним обаче това право или не, е въпрос на личен избор и решение за действие. Помислете са себе си упражнявате ли го всъщност? Ако искате да разберете някои важни принципи, четете.
Много често, първото което правим е да опитаме сами да се справим с проблема, който имаме. Това е валидно и за хората с тревожност. Нормално е да прочетеш, за да се информираш, да пробваш. Нормално е да направиш възможното ти, за да си помогнеш. Това ще опитам да направя в този материал. Ще опитам да предложа няколко добри средства, с които да подобрите състоянието си, когато сте тревожни. Пробвайте! Ако ви върши работа, моля вземете си го. Само пробата преживелищно ни казва кое е за нас и кое не.
Много важно е да се знае, че животът като всяко явление в този богат на разнообразие материален свят, притежава своите писани и неписани правила и закони. Само и единствено нашата способност и готовност да ги познаваме и следваме, ни дава шанса да сме им съответни и да ги прилагаме. С поредицата от статии, които пиша тук в този сайт по различни аспекти на човешката същност, коментирам и тяхното място в живота ни. Ако искате да си помогнете адекватно е нужно да разбирате тревожността от къде и как идва. Това съм описал по-подробно в друг, едноименен материал в този блог. И не прекалявайте с информирането за тревожността. Само с имформираност не е възможно да се преборите с нея. Напротив, колкото повече само четете, толкова повече се засилват страховете. Препоръката ми е: Действайте!
Първото нещо, което е нужно да знаете е, че тревожността е силен страх, който стяга, свива, блокира. Усещате ли се тревожни опитайте да спортувате, да движите тялото, ходете пеша по час на ден. Силният страх изключва рационалността ни и ни вкарва в собствения си ирационален страшен свят. Да излезете относително бързо от света на страха най-бързо и ефикасно става чрез движение на тялото. Нужно е да си отделите време за ходене, за спорт, за танц, гимнастика, плуване. Освен чрез движението, ходенето успокоява като ни „заземява“. Това е несъзнаван психичен феномен, чрез който когато сме стъпили на краката си се чувстваме по-сигурни, по-стабилни и съответно по-спокойни. Ходете, ходете, ходете! Лесно е. Да, един тревожен човек ще ми извади сто довода от рода:“сега не мога, не съм добре“, „нямам време“, „всичко ми е стегнато“, „стои ми се в къщи“ и какво ли още не. Чувал съм много такива. Това са защитите на страха. Колкото повече стоите в страха и се подчинявате на неговия глас, толкова повече той ще ви владее. Стойте си, здравето не е задължително. То е резултат и на усилия. Не е нещо априори. Здравето иска адекватни поведения и отношения.
Танцът е универсално лечение. Танцувайте! Защо не и в къщи. Да сте виждали танцуващ човек да плаче или да е тъжен? Не, няма и да видите. Танцуващият човек е разблокиран, спокоен, въодушевен, енергичен, гъвкав – все обратното на блокираното състояние породено от страха. Танцувайте поне 10-15 минутки, най-добре 30 минути. Е, в началото започнете с малко, но да е всеки ден и постепенно увеличавайте, докато усетите ефекта на отпускане, след което седнете или легнете и дайте покой на тялото да пет минутки. После може отново да потанцувате още малко, примерно до лека умора и отново починете. Винаги работи добре. Постоянствате ли, ефектът се увеличава
Вишвайте дълбоко въздух и издишвайте звучно, не е нужно много, може да започнете с минутка, две. Да влиза въздух(живот) и да излизат със звук напреженията! И танца и дишането и ходенето и спорта разтоварват напреженията. Стоейки дълго напрегнати блокирате. Движете се и дишайте, за да не блокирате. Блокирате ли тревожността се покачва и ви залива. Не и се оставяйте! Ако ви се завие свят масажирайте главата и всичко е наред. Когато дишате се подобрява кръвооросяването на главата, а тя при тревожност е блокирана. Масажирате ли за половин минута и замайването изчезва.
Е, тези методи няма да излeкуват тревожостта, но ще ви облекчат, успокоят, така че да можете да функционирате по-адекватно, по-спокойно. Защо казвам, че с тях не можте да излекувате тревожност? Защото тревожността има по-дълбоки психологични корени, свързани не само с онова, с което не можем да се справим в живота си тук и сега, но и със случки в миналото ни, които запаметени в подсъзнанието ни управляват нашите отношения и поведения невидимо. С такива процеси никой сам не може да се справи. Затова са несъзнавани и само друг човек, обучен и разбиращ тези процеси може да помогне. Но това не изключва ролята на онова, с което можете да се погрижите за себе си. Него никой не може да направи вместо вас.
