Депресия, най-важното за депресивните състояния

Депресията е разстройство на настроението в посока на потиснатост, което има тенденция към повтаряемост и проявата му най-често е резултат от стресови събития. Така депресията може да е сезонна или епизодична – провокирана. Значителна част от болните са имали от един до няколко депресивни епизоди с различна сила и трайност. При случаи с повтаряемост, се проследяват епизоди с различна трайност, но относително по-дълги и тежки. Депресивният епизод може да продължи от поне две седмици/диагностично/ до месеци и до година. Възможно е депресивните епизоди да са част от биполярно афективно разстройство/БАР/. Както епизодите на потиснатост така и светлите периоди между тях са с варираща продължителност. Като говорим за разстройство на настроението е добре да знаем, че то, настроението е общия емоционален фон на индивида, определян още като дълготрайна емоция. Той е в състояние да обуслови за продължителен период съществуването на човека, като има важно значение за качеството  на живота ни, формирайки невидимо за нас възприятията и реакциите ни. Това заболяване изисква особено внимание поради склонността за поява на суицидни(самоубийствени) мисли, особено ако човек има по-дълъг депресивен период. Ролята на близките е изключителна в алармиране за ситуацията и взимане на адекватни мерки.

Видове: Голямо е разнообразието в проявата на депресивните разстройства. В литературата има разгледани няколко основни вида депресивни епизоди, като основното клинично разделяне е лек, среднотежък, тежък и други. Освен това, че във всяка степен симптомите са с различен брой и различна сила на изява, симптомите може да имат различна комбинация по вид и степен на проява, като има водещи и по-слабо проявени. Според тежестта на изява на отделните симптоми се оформят и различни типове депресивни клинични картини. Това богатство от симптоми, клинични картини и степени, създават разнобразието от клинични находки, оформят индивидуалната специфика при всеки пациент и съответно представляват диагностична сложност. Няма да ги разглеждам и описвам в детайли. Не е това задачата на този материал. Това е работа на специалистите, които се обучават да поставят квалифицирано диагнози и да извършат въз основа на това, съответното лечение. Стойността и целта на този материал е в навременно разпознаване на проблема.

Депресивният синдром е съставен от четири основни симптома: болестно потиснато наст­роение, понижена действена активност, забавен мисловен процес и характерни телесно-вегетативни реакции.

Потиснатото настроение е най-важният и най-характерен депресивен симптом. Още преди ясното му клинично диференциране като тъга, мъка, често съпроводени от страх или тревога, началния депресивен отенък в наст­роението се проявява с намалена емоционалност, склонност към песимизъм, отслабване или дори загуба на способността за радост, неспособност да се из­пита удоволствие, да се смееш и веселиш. Много важен симптом е загубата на интереси. Постепенно избледняват, а после напълно изчезват положителните емоционални изживявания. Засегнатият става все по-дълбоко потиснат, затворен, себевглъбен. Страданието му оформя водещата характеристика на състоянието. Нищо не е в състояние да го зарадва, да предизвика простичко удоволствено преживяване. В клинич­ната картина изпъква чувството за видимо без­причинни или неъответни на причината тъга и мъка, които може рязко да станат много интензивни. Интензивност до степен на огромна, страшна мъка болните може да усе­щат като физическо страдание и болка, локализира­на най-често в гърдите и в сърдечната област. Състоянието се нарича „витална тъга” и е описана отдавна в медицинската литература. Счита за един от ос­новните депресивни симптоми. Отделил съм му специално място по-долу към соматичната симптоматика. При други болни до­минира необяснима тревожност или интензивен страх, който не е конкретно предизвикан или мотивиран, а е безпричинен. В други случаи болните изпадат в дъл­бока апатия. Те са безразлични и безчувст­вени към всичко, което ги заобикаля, дори към най- близките им. Понякога се обвиняват, че не изпитват никакви човешки чувства и затова не заслужават да живеят. Чувството за от­чаяние и безперспективност обзема изцяло съзнанието на болните. Бъдещето им изглежда пълно със страда­ние и не се вижда никакъв изход, всичко е безсмислено, включително и животът. Така понякога стигат до вземане на фатално решение да сложат край на живота и се извършват самоубийствени действия /суициди/.

Ниската действена активност в началото на разстройството се проявява с усещане за понижен жизнен тонус, вялост, слабост, лес­на уморяемост, ленивост. Посте­пенно болните стават несигурни, нерешителни и безволеви. Характерно е усещането за енергиен спад, на­маляване на активността, ограничаване до пълна за­губа на интересите и инициативността. Потиснатостта на психиката и действената способност се задълбочават непрекъснато и заедно. Хигиената е занемарена. Движе­нията са забавени, тези хора прекарват пове­че време в леглото, значително отпуснати или обратно са напрегнати, възможно е да са тревожни и суетливи. Характерна поза за тях е прегър­бената, с наведена глава, сведени рамене, ръцете са отпуснати върху коленете или сключени в скута. Мимиката е засти­нала в израз на дълбока печал, мъка. Страдание „струи“ от тях. При тежка депресия болните не могат да заплачат, сълзите изчезват, очите са сухи, мигането е рядко. Така, те губят естествения си механизъм да облекчат мъката и болката. Характерно е отпускането на горните клепачи. Това са типичните тъжни очи. Рядко, дви­гателната потиснатост може да прерастне в депреси­вен ступор, при който е налице пълна обездвиженост, с невъзможност за установяване на словесен кон­такт и отказ от храна. Това са редки и тежки клинични състояния налагащи хоспитализация.

Промените в мисленето са тясно свързани с нивото на потискане на емо­циите. Мисленето е забавено, потиснато. Бързината на асоциациите намалява, губи се последователността в из­вършването на различни дейности и болните изпитват затруднения в извършване на елементарни жизнени действия в бита, започват да не могат да се справят с работата си, губят организация на действията си, поради объркване и забавяне на мисловния поток. Така забавеният мисловен поток не може да настигне нормалния ритъм на живота и това ги довежда до объркване и засилва усещането за несправяне. Това ги депресира допълнително, прави ги все по-несигурни, боязливи и тревожни. Появяват се малоценностни изживявания, които чрез механизмите на самосъжалението и самообвинението в психологичен план утежняват състоянието. Последните две поведения са много характерни за депресивно болните. Важен момент е болестното тълкуване на отделни факти и събития от миналия живот. Може да се самообвинят, че са допуснали непростими грешки или позорящи постъпки, за които заслужават наказание. Че трябва да бъдат наказани, че не заслужават нищо. Тук, при напредналите в развитието форми на депресия може да се появят налудни моменти на тълкуване на ситуациите, които са не по-малко опасни от суицидните мисли и които са типични за някои от най-тежките депресивни състояния. Задължително е да се потърси помощ тогава от квалифицирани специалисти психиатри, тъй като тези състояния крият животозастрашаващи елементи и е нужна спешна хоспитализация. По въпроса да налудностите при тежки депресивни състояния може да се говори доста, но е достатъчно да се има предвид, че това са мисли нямащи нищо общо с реалността. В случай на суицидни мисли, те не бива да се пренебрегват в никакъв случай, а да се потърси помощ. Не е задължително обаче зад всяка изказана такава мисъл да има реално желание за отнемане на собствения живот. Не е изключен опит за привличане на внимание, но задължително трябва да и се работи активно с това, защото даже и зад опита за привличане на внимание по някакъв краен начин стои много болка. Отзад винаги има основание. Не забравяйте това!

Телесно-вегетативни реакции заслужават особено внимание, защото често те са в основата на първите оплаквания, заради които депресивно болните търсят медицинска помощ. При депресия тези симптоми са са безсъние, безапетитие, сексуални нарушения и главоболие. Типични вегетативни разстройства са тахикардия/сърцебиене/, разширени зеници, сухота на лигавиците и запек.

Безсънието се смята за основен симп­том на депресията. Сред населението разстройства на съня се срещат от 20 до 38%, при психично болните – средно 73%, а при болните с деп­ресия те достигат 92-99%, т.е. практически засягат всички болни. Забележете, наличието на безсъние, не е достатъчно основание за поставяне на диагноза депресия. Типично е ранното сутрешно събуждане, в резултат на което общата продължи­телност на съня е значително скъсена. Въпреки по­вишената и преждевременно настъпваща сънливост във вечерните часове, довеждаща до ранно лягане, болните трудно заспиват. Сънят е повърхностен, с чести пробуждания и с редки кошмарни сънища. При някои форми на депресия вместо безсъние е нали­це сън с продължителност 10-12 часа и повече.

Безапетитието е много често оп­лакване при депресията. То довежда до изразено отслабване, когато е изразено в тежка форма и е по- продължително. На този симптом се придава особе­но клинично значение при загуба на повече от 5% от телесното тегло през последния месец. Безапе­титието е белег и на други заболявания, така че не трябва да се разглежда като изолиран специфичен за депресивните състояния белег.

Сексуалните нарушения се характеризират с на­малено или липсващо либидо и загуба на потент­ността. В психологичен и психопатологичен план това създава допълнителни проб­леми, особено при мъжете, защото присъщите на бо­лестното състояние разстройства се възприемат по малоценностен механизъм като доказателство за непълноценност и негодност за нормален живот.

Главоболието често да се дължи на повишеното кръвно налягане, което често се установява при деп­ресивните разстройства, особено при възрастни болни. То закономерно съпътства дълбоката физи­ческа и психическа астения, както и състоянията на интензивна тревожност и страх. 

Виталната мъка има стойност на телесен симптом, тъй като се проявява с физическа болка в областта на гърдите и е свързана с тежкото подтискане на емоционално-чувствената сфера. Нейната ин­тензивност може да се променя в рамките на денонощието. Обикновено в сутрешните часове, не­посредствено след събуждане тя е най-силно изра­зена и се изживява особено мъчително от болните. Тогава се засилват екстремно и тревожността, и най-вече суицидната зареденост. В късните следобедни часове и при­вечер може да настъпи определено разведряване.

Започвайки да пиша този материал имах идея да запозная интересуващите се с общите и най-важни симптоми на това състояние, така че ако забележат, че те или техен близък има някакви оплаквания, които са сходни с тук описаните, да могат да реагират адекватно, като посетят специалист. Депресивните състояния с огромното си разнообразие и прояви по интензитет може да заблудят неквалифицирания, но специалистът психиатър има развит усет за откриването им още в „зародиш”. Държа да подчертая, че има хора днес, които не желаят консултация със специалит, а това е грешка. Има още нещо важно. А то е, че депресивните състояния най-често са с прогресивен, при това скрит ход ако не се работи с тях, а сериозността и дълбочината на състоянията, до които може да се стигне е значителна като риск.

И още един важен аспект. Едно депресивно състояние никога не е само личностен проблем. Както и много други състояния от областта на психопатологията, то е и значим социален проблем. Имам предвид, че проблемът се пренася на работното място, в семейството, сред окръжението на засегнатия. С тези си думи не желая да уплаша никого, а да подчертая нуждата от сериозно отношение по въпроса. Коментари от рода: „Тя е малко депресирана, но ще се оправи” едва ли е повод за снизхождение или неглежиране, точно обратно. Това означава, че някой не може да се справи с нещо в живота си и това го притеснява сериозно, но той не открива в себе си ресурса да се справи сам. И че ако състоянието и причината не се разрешат адекватно, то рискът от задълбочаване или просто продължаване на подтиснатото състояние неизвестно колко време, е съвсем реален, което може да доведе до сериозни промени в живота на засегнатия и окръжението му.

Важно! Държа да отбележа, че този материал има информационна стойност и може да служи само за ориентир, а не за диагностичен справочник. Желая да помогна с тази информация като ориентир на онези, които имат такива симптоми и близките им, а не знаят какво им се случва и как да процедират. Смятам, че ако с един симптом се разбере и с него се работи адекватно и навреме, той не прогресира. И още нещо важно! Моля, не си поставяйте диагноза сами! Това е винаги грешно и вредно за вас. Поставянето на точна диагноза изисква дългогодишно специализирано обучение и има за цел само и единствено правилно лечение. Така, с тези си думи, спазвайки древното и основно лекарско правило: „primum non nocere”, което ще рече: „първо да не навредим”, правя опит да ви предпазя и да ви помогна. Депресията е сериозно състояние, носещо рискове за засегнатия и винаги налага адекватна професионална помощ, както и подкрепа от близките хора.

Имате ли от описаните горе симптоми вие или ваш близък, горещо препоръчвам да потърсите специализирана помощ. Депресивните състояния са опасни и коварни състояния, изискващи квалифицирана помощ. Ако ваш близък има такива оплаквания препоръчвам да не го оставяте сам, а да седнете спокойно до него и да поговорите топло, човешки. Споделете му как го усещате, хванете го за ръката и/или за рамото. Топлото човешко присъствие винаги има антидепресивно действие. Поканете го и го оставете да сподели как се чувства, какво го тормози. Не го насилвайте да споделя, споделянето работи лечебно когато дойде отвътре, тоест когато човекът е готов. Просто бъдете заедно с близкия си. Той е потиснат от нещо у него, което не може или не смее или има съпротиви да извади навън. Не му казвайте да се стегне, просто бъдете до човека, с човека. И не забравяйте да потърсите специализирана помощ след като поговорите с близкия си и го убедите, че има нужда от такава. Депресията е затваряне с някаква сериозна дълбока болка. Нужно е да се работи с нея.