Накратко за мен
Никога не съм могъл да говоря много за себе си и едва ли е от излишна скромност. И все пак е прието тук в блога си да кажа нещо за себе си.
И така, мъж на 57 години съм, българин съм, роден съм в град София. Имам семейство. Съпругата ми Силвия е известен лекар, хомеопат и иглотерапевт. Дъщеря ни Йоана също е лекар и е четвърто поколение лекари в рода ни.
По образование съм лекар. Завършил съм Медицинска академия в София през 1991ва година. Най-голямата школа като лекар за мен беше Научния Институт за Спешна медицина „Пирогов”, където работих 13 години. И все още тази клиника има място в сърцето ми. По-късно специализирах аналитична психотерапия телесен тип и в момента това и практикувам.
Завършил съм Института за Неорайхианска аналитична психотерапия в София и впоследствие разширих уменията си в няколко аналитични, телесни психотерапевтични модалности. В момента практикува телесна психотерапия в София. Член съм на Българското Неорайхианско психотерапевтично дружество(БНПД). Член съм и на изпълнителния комитет и на борда на директорите на Европейската асоциация по телесна психотерапия/EABP/. Автор съм на книгата: „ОКР. Обсесивно-компулсивно разстройство или драмата да си странен“: https://bookstore.ocd.dr-pojarashki.info/
Всъщност психотерапия започнах да уча от любопитство, защото когато следвах медицина се интересувах от психоанализа и идеите на Зигмунд Фройд, но не намерих къде да се обучавам. Бяха от последните години на социалистическия режим. И така, макар и доста по-късно, започвайки да специализирам с любопитство, видях нещо хем различно, хем близко до мен и продължих да уча с огромно желание и интерес. Когато започнах да практикувам, още на втора или трета сесия усетих нещо странно, усетих нещо, което не бях усещал никога. А то е, че не работя. Нямаше усилие. Аз просто бях Аз. Така е и до днес.
Какво обичам? Обичам страната си, обичам семейството си, обичам приятелите си, работата си, морето, планината, полето, цветята, животните, насекомите. Обичам да лежа на тревата. Обичам да се радвам на всичко красиво. Обичам да споделям радостта си. Обичам да се разхождам, да дишам свободно с пълни гърди, да карам колело, обичам да пея, танцувам с радост, обичам да си похапвам вкусно, обичам чаша вино и добра компания и хора с живи, одухотворени погледи, в които има доброта. Обичам да общувам с хора открити и искрени. Обичам философията, защото в тази наука се намират обясненията на нещата в нас и около нас. Обичам да изследвам. Обичам музиката, защото тя е споделена емоция. Обичам да откривам, защото всяко откритие ме прави още един миг жив.
Какво не понасям? Не понасям грозното в света и хората около мен, а също и в мен когато го открия. Не понасям лъжата, грубостта, арогантността, алчността, лицемерието, омразата, завистта, злобата, мъката, страданието. Има и още неща, които не понасям и които се опитвам да дистанцирам от себе си, а и помагам на хората, с които работя да се дистанцират, но ги приемам такива каквито са, защото те са част от реалността ни, реалността която създаваме ние хората.
Какво мога? Много неща. С много неща съм се захващал в живота си и се убедих, че мога. Мога да виждам проблемите, мога да лекувам, мога да се грижа, мога да пиша, мога да анализирам, мога да обяснявам ясно сложни неща, мога да създавам с ръцете си, да ремонтирам, да строя.
Какво не искам? Не искам да потискам някого и да ме потискат, да причинявам страдания и да страдам, да лъжа и да ме лъжат, да съм „Неаз”.
Е, сигурно много пъти сте чували подобни думи. Не са ли банални? За мен не са. Те просто са Аз и моя живот. И може би, оттук нататък наистина е по-добре да оставя другите да говорят за мен. Така и ще бъде.
