Кошмари в съня? Какво представляват те
Рубрика СЪН И БЕЗСЪНИЕ
Няма човек, който да не е имал кошмарни сънища. Често хората имат натрапливо-повтарящи се, от време на време или по-често кошмари. От къде идват и какво ни казват те? Мисля, че първо е редно да потърсим отговор на въпроса: „Какво са сънищата?“ Само така можем да разгледаме адекватно кошмарите си.
Сънищата са „прожекция на екрана на съзнанието“ на нашите чувства, дълбоки(разбирайте подсъзнателни) възприятия, нагласи, отношения. Те се формират в хода на живота ни, като негово отражение. Запаметяват се дълбоко в несъзнаваното, като се отразяват и наслагват върху всички следващи възприятия по характерен за тях начин. Тези психични явления съществуват у всеки от нас несъзнавано, създавайки дълбокия възприяниен фон или още така срещано в литературата: „основното ядро на убеждения“. При всеки индивид, това ядро на убеждения е индивидуално, плод е на жизнения му път и носи съответните специфики. Така то подлежи на изследване чрез изследване на сънищата. Те го отразяват в съзнанието. Как става това?
Споменавайки думата „отражение“, най-добре описвам метода на изследване. Да, сънят е „отражение“ на чувство, нагласа или отношение. Как? Като умът анимира съответното чувство под формата на символни(отражателни) образи и ние ги наблюдаваме насън. Сънищата често са объркани, хаотични, следвайки някакъв основен мотив, който сочи основното чувство или нагласа, а детайлите формират сцената, която описва посоката и начина на реализация на чувството. Например хора със страхове от застрашеност, сънуват често, че са преследвани и че не могат да избягат, като е възможно да се събудят от кошмара на невъзможността за бягство. Страховете може да са свързани със спомени от миналото, детството или нещо от реалността сега. Възможно е да кореспондира детска травма от миналото с нещо застрашително от ежедневието. Изживяването насън в тези случаи често е със значително по-висока интензивност, отколкото ако казуса е само в настоящето. Анализът на съня носи информация за феномена и насочва аналитичната психотерапевтична работа в коректна посока.
Минахме за две години през епидемия и кошмара от смърт на много близки и препълнени болници, постоянни защитни мерки, и изолация. Този период в живота ни отключи много страхове и кошмари у хората, и повиши напрежението в обществото. Отключи и много насилие и промени. Войната в близка страна отключи още напрежения и страхове. Ужаса от видяните в медиите смърт, разрушения, насилие не може да не ни докосне. Съзнанието ни е свръхчувствителен инструмент, който отразява всичко, добро и лошо, красиво и грозно, щастливо и нещастно. Когато „доброто“ се повтаря, се повишава чувството на сигурност и спокойствие, стимулират се позитивните поведения и отношения. Обратно, „лошото“ формира негативни чувства, нагласи, отношения и поведения.
Виждаме в новините колко насилие и смърт има у уж мирно население като нашето. От къде идва ужаса? От същото място от където идват и кошмарите в съня. Идват от неразумния ни, изпълнен с негативи живот, от борбите и разочарованията, от страха, от болката нанесена от другите или от собствените ни болни страсти. Кошмарите в съня ни отразяват по символен начин живота запаметен в пластовете на съзнанието ни. Човешкото същество не е с неограничен ресурс за поемане на болка. Съня отразява състоянието на психиката, като здравия и спокоен сън я балансира и лекува, а нездравия, кошмарен такъв я разболява. Нужно е да се обърне внимание на съня, на кошмарите и да се изследват, за да се лекуват, разбирайте трансформират негативните чувства, нагласи и отношения. Кошмарът отразява дистреса, в който индивида живее и сочи съответните здравни рискове. Кошмарът е и опит на подсъзнанието да се свърже със съзнанието и получи помощ. Нужно е да разберем феномена, за да го подкрепим адекватно, а не да изпадаме в паника от него.
Лекарствата по биохимичен път може да намалят симптома и да донесат „инструментално“ спокойствие, но не носят осъзнатост, не трансформират причините за кошмара, за страха, за болката. Спорт, йога, музика и всякакви други подходи облекчават, но са изолирани подходи. Нужен е цялостен човешки подход, съчетан с адекватно разбиране и подкрепа, от една страна на индивидуално ниво, а от друга на обществено. Ако обществото не вземе адекватни мерки за общностните причини, тогава то създава болната среда, която разболява. В такива случаи индивидуалното лечение е единствена алтернатива, която обаче не променя общата тенденция.
За съжаление у нас обществото е „сляпо“ и нехае за важните неща, а се прехласва по изпразнени от смислено съдържание шоу програми, брутални филми и журналистически заглавия, и текстове или такива насаждащи безизходица. Може би времето е такова, а може би е време да се осъзнаем в какво позволяваме да участваме. Така кошмарите от външния свят навлизат в душите ни безпрепятствено, а хора нямащи нужната „психична хигиена“ и умения за упражняването й, са жертва на болестни процеси, за чието наличие е възможно кошмарите да сигнализират още в началото.
