Защо започнах да търся Изгубената от цивилизацията ни богиня
Книгата „ИЗГУБЕНАТА БОГИНЯ“ може да поръчате в електронната книжарница на НЕКАБЪДЕСВЕТЛИНА тук: https://bookstore.dr-pojarashki.info/
Из част „Защо започнах да пиша?“
„Това аналитично изследване започна спонтанно и интуитивно, а от един момент продължи все по-осъзнато, докато работех с пациенти в практиката си. Намирам корените му в целия си живот. Като че нещо у мен ми говореше за огромна, невидима липса в цивилизацията ни, поради което тя е болна и разгръща като видима динамика все по-болни форми. В началото звучеше като: „Нещо не е наред“. По-късно разбрах, че болестите, които наблюдавах, ми дават възможност да прозра нещо важно. На базата на натрупани грешки, цивилизацията ни се възпроизвежда чрез все по-безперспективни модели на съществуване и така се саморазболява. Ето защо смятам, че болестите са следствие на невидими обществени процеси с участието на всички ни и следователно проникват в индивида като грешни модели на живот. Те не възникват сами по себе си, а една грешка води закономерно към друга и така през хилядолетията изкривяванията се умножават и задълбочават. За съжаление болните модели изместват здравите. Така се отваря огромна липса на здрави модели, която ние, живеейки, усещаме, но не виждаме.
Считам, че „сляпото“ общество е неспособно да се отърве от собствените си изкривявания заради вече твърде голямата липса, постепенно узаконена, писано и неписано, назад във времето. Само „проглеждането“ и волята да живеем здрави модели биха ни спасили. Грешките също се предават и мултиплицират, и то невидимо, а това прави процеса опасен. Днес ние преповтаряме ежедневно невидимите грешки, резултат на един и същ дефицит, неизживявайки нещо изконно важно, което стои в основата на битието, в основата на самия живот. Големият парадокс е, че цивилизацията ни е „погълнала“ здравия модел и ежедневно го експлоатира в различни болни варианти. Важно е да разберем, че „болното ражда болно“.
Дълго време липсваше основен градивен елемент – нещо невидимо и неуловимо за мен. Беше усещане, на което не можех да дам име, но се засилваше в хода на работата ми като аналитичен психотерапевт. Година след година изследвах стотици човешки съдби. Наблюдавах и хората около мен – семейството, близките, приятелите. Интересувах се от психология, психоанализ, философия, религиознание, в последствие и от социология и дори от принципите в квантовата физика и от астрофизика. В това всъщност се състои професията ми на аналитик – да се замислям за причините за болестта, да изследвам модели, да задавам въпроси и да търся отговори.
Всъщност намирам за грешно да смятаме, че болестта е само на индивидуално ниво. Тя е и на социално ниво, като индивидуалното усещаме чрез симптома, а социалното живеем и се адаптираме към него – всеки по своя болен начин. Така можем да живеем една обществена болест, без въобще да си даваме сметка, че състоянието е болно и разболява. Ако не виждаш нещо, трудно е да го очертаеш и назовеш. Щом всички го живеят, значи то е нормалното. Беше неизбежно в практиката си да не достигна до извода за обществото като болна среда и източник на индивидуалната болест, на която, за съжаление, гледаме като на възникнала на случаен принцип. За всяко нещо в живота има причина. От друга страна, всяко нещо само е причина за нещо друго. А от трета страна, всичко в живота има свое предназначение.
Открих следа в изследването си на обсесивно-компулсивното тревожно разстройство във всичките му проявления, което някак естествено за определен период стана моя основна зона на професионален интерес. Тази следа като че ли зададе някакви начални очертания на усещането ми за липса. В основа на това психично разстройство, наричано накратко ОКР, на практика стои мъжкият невротичен тип, наричан в зората на психоанализата „натраплива невроза“. Това е мъжкият модел на адаптация – да устоиш „въпреки“, да се мобилизираш, да се бориш отново и отново, и отново, въпреки негативния резултат.
Въз основа на изследването си на натрапливата и хистеричната невроза Зигмунд Фройд създава психоанализата като теория и терапевтична практика. От нея се разгръщат като клони на дървета всички съвременни психотерапевтични направления. „Хистерия“ е понятие, отхвърлено социоконформно от съвременната психиатрична наука и практика, като социално компрометирано, но то съдържа в себе си смисъла, вложен от Фройд за оценката му като „женски“ невротичен тип. Думата „хистерия“ идва от гръцката дума за матка ὑστέρα, hystera. Въпросът у мен е дали разбираме женското начало.
Анализирайки архетипните образи, описващи живота в цивилизацията ни, особено обръщайки се към архетипологията в религиозната алегория и предхождащата я митологична алегория, видях че те са „огледалото“ на обществото ни. В тях то оглежда всеки свой етап, а цялата цивилизация се оглежда във всички исторически съществували „огледала“. Стигнах до идеята, че сравнителният анализ на тези алегорични огледала ще ме отведе до отговора, който търсех. Не го ли откриех, бях обречен –аз, но и всички лекуващи болестите на индивида – да лекуваме безкраен болен резултат, произхождащ от невидим, безименен „извор“. Да лекувам резултата, а не причината, за мен е поддържащо, а не същностно лечение. По този начин стигнах до идеята за тази книга и започнах едно проективно (психоаналитично) изследване на обществото ни. Разглеждах постепенно образите от алегориите, останали като следи и описание за случилото се в цивилизацията ни. Беше интересно приключение да живея в един огледален свят, в който, наблюдавайки проекциите, разбирах днешните житейски модели.
Така открих шокираща за мен „кражба“ – изумителна по мащаб манипулация, узаконена с такъв размах и интелект, че да надхвърля всяка възможност за откриване. Но нека вметна, не смятам, че във всичките ѝ етапи е съзнателно осъществена. По-скоро е детерминирана от еволюционния ход на цивилизацията в прехода от племенен към обществен начин на живот, а така и от матриархат към патриархат. Съзнателният елемент на стореното обаче прозира в идеологията на религиозните доктрини повече от ясно. Колкото до случилото се във времето, то я е „узаконило“ през вековете в очите на цивилизацията (в очите на всички нас) като норма, като истината, която тя живее всеки ден, вече хилядолетия. Ще попитате за какво става въпрос.
Става въпрос за наглата „кражба“ на цяла „богиня“, тоест на заличаване от живота на обществото на цяла същност и подмяната ѝ с множество имитации. Имитации, които половината човечество изживява ежедневно като илюзията: „Това е животът“, както и чрез страдание. Подчертавам – далеч не визирам като проблем подмяната на матриархата с патриархат и не призовавам за връщане на матриархата. Намирам и двата принципа на обществено управление за незрели. Обаче от липсата на изживяване на принципа на Богинята страдат всички. Дали съм прав? Това ще определите сами. Във всеки случай, в това аналитично пътешествие ще намерите толкова доказателства за „Изгубената“ богиня, че дълбоко ще се замислите над това как живеете с нейни нездрави заместителни проявления. Тя се появява за кратки моменти в живота на всеки един от нас, но след това бива изместена от фалшивите образи, поддържани като норма от цивилизационния модел.“
