За книгата „Изгубената богиня“
Книгата „ИЗГУБЕНАТА БОГИНЯ“ може да поръчате в електронната книжарница на НЕКАБЪДЕСВЕТЛИНА тук: https://bookstore.dr-pojarashki.info/
Из Предговор към книгата „Изгубената богина“
„Някои от текстовете в тази книга зрееха в съзнанието ми от години и през август 2023-та започнаха да се изливат неудържимо. Нито можех, нито исках да спирам процеса. Основната част от текста написах за пет месеца, но всъщност си давам сметка, че през целия си съзнателен живот съм правил много от наблюденията. Последните няколко години срещнах архетипите, които ме „събудиха“ за това, което имах да напиша. Нямам предвид конкретни хора, а големи същностни модели видимо живяни от хора. Смятам и се надявам този неголям материал да повдигне повече въпроси, отколкото ще даде отговори. Така или иначе, изложеното в тази книга е огледало на обществото, в което живеем. А да сме осъзнати за цивилизационната посока е най-малко наша отговорност. Нашите деца вървят в тази посока.“
В тази книга говоря за нас хората и за боговете – за онези архетипи (големи същностни модели), които ние хората живеем или проектираме върху боговете. Да не забравяме, че сме моделни същества, живеещи в моделна вселена. Ако говоря за Бог, то, моля, не забравяйте, че това е съвсем прагматично. Ние сме проекции на космическите модели от Вселената, които от своя страна проектираме върху божествата, рисувайки и описвайки ги в човешки образи. „Натоварваме ги с грижата“ да съществуват чрез алегорията, така че да напомнят същностите (моделите), които живеем. По този начин митовете и религиите търсят и чрез алегорични образи създават модел за обяснение на света, в който човекът от античността живее и до днес. Човешкото същество търси разбиране и смисъл. Затова живеем проективните светове на нашето съзнание, съотнасяйки се със създадените от нас божествени образи. В книгата засягам архетипи и големи психологични модели, проекции, отношения, поведения, принципи от квантовата механика, астрофизиката, както и разглеждам много алегории, надничащи от икони, митове и традиции, които на практика живеем.
Възможно е да се „откриете“ на някои места в текста. Възможно е да ме „анатемосате“ или да намерите идеи за бъдещето си или за бъдещето на човечеството. Как ще реагирате след прочита на книгата, зависи от вашата нагласа – търсеща, конструктивна или друга. Нямам претенция за вярност, а за споделяне на собствените си мисли, които с нищо не ви задължават. Нямам претенция и за строга научност от митологична гледна точка. В самите митове има разминаване, което е нормално, а в интерпретациите им разнообразието е огромно. Отворих изследването си към всякакви източници. Смятам, че именно това отворено изследване дава възможност за откриване и за широко сравняване на модели от официални и апокрифни източници и за различни техни интерпретации, отразяващи културалните особености на различни общества и епохи. Така „светлосенките“ на образите се увеличават и ги правят по-ясно видими и сравними.
Както споменах, боговете са образите на големите психични модели (архетипи), които живеем. Моделите са у нас като потенция за изживяване или като вече реално изживяване. Всички те са у нас и често е въпрос на избор кой точно изживяваме. С поддържането на божествеността митологиите и религиите ни предоставят възможността за съзнателен избор на модели. В противен случай изживяваме несъзнателните си избори, които, за съжаление, обикновено са негативни. Заради това за целите на този анализ разглеждам боговете като психологични модели за съотнасяне с роля на огледала. Моля, докато четете, не забравяйте тази важна бележка! Ще се радвам да отворя дискусии по темите, но най-вече ще се радвам да намерим изход от „задънената улица“ на агресията, на войните и разрушението, в която очевидно отново компулсивно влизаме. Този вихър на абсурдно насилие като че ли е някаква крайна фаза на цивилизационния модел и ще отбележи началото на нов. От нас зависи да е по-човечен, по-мъдър и по-конструктивен.
Отсега ще заявя: Не мисля, че ние, мъжете, можем да намерим здрав изход. Исторически, именно ние, мъжете, с алчността, с гнева и с агресивността си довеждахме цивилизациите си до упадък и разруха вече много пъти. Нужен е друг ресурс, други отношения и друга база на обществото. Боговете, които хилядолетия поставяхме начело на разбиранията си за света, се провалиха или по-скоро свършиха само частично „задачата“, която им делегирахме. Като идея тяхното лидерство беше да донесат стабилност, да станем по-добри и да направим един по-добър свят. Всъщност мисля, че ние, хората, чисто по човешки изкривихме с глупостта си посланията им или ги манипулирахме в полза само на отделни части от обществото.“
