Да дам най-доброто на детето си
По Чернови на интервю за puls.bg
Какво трябва да гарантираме на едно дете, за да сме спокойни, че сме направили максималното по силите си да го възпитаме добре? Факт е, че създаването на чувство за вина у родителите на фона на непосилни външни фактори също крие своите неблагоприятни ефекти върху възпитанието на децата.
Не мисля, че трябва да гарантираме на едно дете нещо. Считам за нужно да предадем на детето уменията и знанията си, и то по един топъл начин, създавайки с него здрава емоционална връзка. Намирам това за достатъчно по простата причина, че то е човек, при това с пълния заряд на любознателност на самия живот у него. Ако отворим пред това дете простора за заучаване на умения и знания, както и ако чрез собствения си пример го научим да създава топли емоционални връзки, то ще намери след нас всичко онова, което му е нужно за собствения си живот.
Виждам едно напъване у родителите децата им да знаят още и още и още – учебникарски знания, езици, да свирят на различни инструменти, да тренират различни спортове, като че ли да си „вундеркинд“(дете чудо) е гаранция за добър живот. И децата възприемат тези амбиции за здрави. Не намирам подобни извънмерни усилия за здравословни нито за детето, нито за родителя. Те отнемат времето за топло общуване, през което можеш да усетиш що за човек е детето ти, накъде има влечения, какви са му интересите и да ги подкрепиш адекватно. Освен това считам, че думата „трябва“ сама по себе си е насилие и затваря детето за живота. Всеки от нас се ражда на тази земя с нещо свое, уникално. Няма по-голямо щастие от това да живееш с твоите неща, по твоя си начин, на твоите места и с твоите хора. Ако ти натрапят неща, които „трябва“, изгубваш шанса да намериш пътя към твоите неща.
Много „изгубени хора“ има днес и редовно се сблъсквам с този екзистенциален конфликт. Хората учат някакво образование, за да имат такова, за да работят някаква работа, за да изкарват някакви пари, за да купуват някакви вещи, за да живеят някакъв живот. Ако това въобще е някаква гаранция, намирам, че това е гаранция за нещастие. За съжаление този феномен започва от немъдри родители, въоръжени с огромни амбиции за потомството си, най-често нереализирани от тях самите. Звучи тъжно, но ако се огледате, ще видите, че истински щастливите с живота си хора не са много. Ще го разберете, ако погледнете в очите им. Мъдростта можете да намерите и в християнската алегория, изобразена чрез четирите светици – Вяра, Надежда и Любов и майка им София(мъдрост). Тези качества, даже умения, е нужно да възпитаме у децата си чрез нашия пример. Да намерят останалото им нужно, както и щастието си, е тяхна грижа в техния живот.
