За децата в семейство без брак или с липсващ родител

По Чернови на интервю за puls.bg

Днес повече от половината деца се раждат в семейства, в които няма брак. Какво означава това по отношение на възпитанието им? Може ли и как да се компенсира липсващия родител? Какво означава липсващ родител – понякога се получава и че присъстващият в дома родител създава усещане за празнота?

Всеки от двата родителски модела – бащиният и майчиният, са жизнено важни за детето. Бракът сам по себе си не отнема и не създава никой от двата модела. Ако двамата родители стоят в грижата си стабилно, както и в спецификата на ролевите си модели, тогава няма липса на родителски модели. Бракът узаконява семейството, но да не забравяме, че не халките правят семейството, а онова, което се случва вътре в него. Семейството са мъжът и жената. Децата се появяват в него, но след отглеждането им го напускат, а мъжът и жената остават семейството, с брак или без брак. Разбирам брака като социална рамка, а семейството като емоционална. Добре е да имаме това разбиране, за да си даваме сметка какво изграждаме и как го живеем.

Друг е въпросът когато единият родител липсва. Може да липсва физически, а може да липсва и емоционално. При физическа липса на родител е очевидна липсата на здрави модели у детето. Емоционално затвореният родител на практика е неприсъстващ, а съжителството с него е травмиращо, тъй като физическото присъствие предполага нужния на детето  ролеви модел, но на практика психически той липсва като общуване. Възможно е и общуването да е по един болен, даже токсичен модел. И при липсата на общуване и при болното общуване говорим за липса на здрави модели. Нужно е да знаем, че всеки родител има специфична роля на пример за здрави модели към детето, както и специфична важност в различни части от живота му. Майчиният модел, условно казано, е по-важният в детството, при това предимно в ранното, а бащиният – в юношеството. Това е много общо казано, но е свързано със спецификата на женската и мъжката енергии. Майката е грижата като подкрепа с храна и любов, бащата е грижата като подкрепа със защита и утвърждаване, стимулиране. Донякъде ролите се припокриват, но типа присъствие е незаменим.

Често липсващият родител се компенсира от бабата или дядото, които поемат ангажимент за това като не забравяме, че физическата грижа, например за храната и леглото, са едната страна само, а емоционалната грижа е другата страна на родителството. Липсата на която и да е от двете страни има своя специфична стойност и формира съответните дефицити. Емоционалната липса нанася емоционални травми и разгръща емоционални дефицити у децата, имащи стойността на поведенчески дефицити в зрялата част от живота им, например неумение за свързване, за общуване и други. Така също е възможно друг човек – леля, чичо и други роднини да поемат отговорността и грижата. Който ги поеме, условно става психичният родител. Често физическата липса на биологичен родител се поема най-често от роднина. Смисълът е в това до детето да присъства човек, съответно мъж или жена, които да стоят като ролеви модели за съотнасяне на детето с тях и заучаване от него на нужните му умения, отношения и поведения.

Дълбоко уважавам такива хора, тъй като вярвам, че „децата са на всички“, както каза преди години моя пациентка. Получат ли децата нужната здрава семейна среда за съотнасяне, възпитание и заучаване на житейски модели, ще имаме едно здраво поколение, годно да произведе следващото здраво поколение. Обратното също е валидно за съжаление, а тук е нужна нашата отговорност да не го допускаме. Нужно е обществото да се събуди за отговорността си какви поколения възпитава и да оцени както пропуските, така също тенденциите и да предприеме мерки за популяризиране на нужните знания. Имам усещането, че ако в миналото родителите имаха грижа да предадат уменията и знанията си на следващото поколение, днешните поколения са оставили тази грижа на информацията в интернет. Там има всичко и същностното се размива в „океана“ от информация, а емоционалният начин на общуване и предаването на този безценен опит безгрижно се неглежира. В интернет няма родители, там има информация и съвети. Родител е преди всичко емоционално присъствие и чак след това пример за подражание, и усвояване на поведенчески, и отношенчески модели, и всичко останало.