Колко деца се възпитават по-лесно – едно или няколко?
По Чернови на интервю за puls.bg
Намирам темата за много интересна и съдържаща много условности и аспекти. От една страна, броя на отглежданите деца би следвало да се отрази на изразходваната от родителя и най-общо казано от полагащия грижа енергия. Каквото и да говорим, винаги в края на краищата става въпрос за енергия – колко имам налична и колко мога да дам за конкретното начинание. Това е и причина хора болни или на възраст, както и такива, които са сами да въздържат да отглеждат дете. Често такива хора отглеждат куче или коте. Съвременният родител пък е твърде зает да работи за пари, за кариера, за позиция и за какви ли не още мотивации. Това рефлектира на количеството енергия, което може да бъде отделено на децата. За денонощие разполагаме с определено количество енергия. Необходимо е да си даваме сметка и за фактора енергия когато създаваме потомство, защото пълния хладилник, гардероба с детски дрехи и играчките са само материалната основа на отглеждане на детето. То има нужда от отношение и грижа, а не просто да бъде нахранено, облечено и разходено. Детето има нужда някой да си играе с него, да общува с него на ментално, емоционално и телесно ниво, така че да развие и трите си нива на присъствие в света. Децата се учат през играта на отношения, поведения и общуване, а за всичко това е нужна енергия.
От друга страна, ако възпитаваш основно през примера на интересния, магнетичния авторитет, на увлекателния разказвач или на умелия генератор на вълнуващи игри, не би следвало да има голяма разлика между енергията вложена в едно, две или три деца. Просто е нужно да си в реалността на потребностите на децата „тук и сега“ и да подадеш следващата интересна тема, игра, занимание, стоейки до тях с пример и коректна обратна връзка. Това е подхода ползван в детските градини. Останалото намирам са саморегулиращ механизъм у самите деца, които искат да им е интересно и да научат нещо ново. Те са прекрасни любознайковци, дошли на този свят да се научат да живеят, за да изживеят добре живота си. Това е мъдростта на самия живот, заложена дълбоко у тях самите. Мъдро е да не им пречим, а да рефлектираме и подкрепяме процеса интелигентно, тоест следвайки техния собствен конструктивен процес проявен чрез играта, а не налагащи му основно наши идеи. Създадем ли конфликт, възпитанието спира и се изражда в съпротиви и конфронтация с отказ от процеса на заучаване.
Спомням си разказ от преди тридесет години за човек, някъде от централна България, който имаше дванайсет деца. Естествено съпругата му не работеше и се грижела за дома и децата. На въпроса ми: „как ги изхранва“ отговорът дойде с усмивка, че човекът купува много картофи, тиква и въобще храни, които не са скъпи и бил много радостен с децата си, а и те били здрави, играели си заедно и големите помагали в отглеждането на по-малките. Най-големите двама вече работели. Друг е въпросът каква била гледната точка на останалите от семейството, но определено считам, а и помня от детството си, че децата нямат нужда от прекалено много в материален план. Не луксът и компютърните игри а взаимоотношения с любов е онова, от което децата имат нужда. Даже обратно, считам, че когато имаш като дете по-ограничен достъп до материални блага, като че ли в в зрелите си години си по-борбен, по-склонен да полагаш усилия, може би даже по-скромен и реалистичен. Наготово получените блага те лишават от реалната преценка, че е нужно да полагаш усилия. За взаимоотношения с детето с любов е нужна енергия при отглеждането му и е нужно да оценим разполагаме ли с нужното количество от нея, готови ли сме да я дадем и имаме ли зрелостта и мъдростта за всичко това.
