За възпитателните похвати
По Чернови на интервю за puls.bg
Кой е похватът, който носи най-добър ефект при възпитанието на детето?
Не бих нарекъл възпитанието просто похват. За мен по-скоро то е нещо по-комплексно. То е серия от поведения, отношения и умения. По-скоро звучи като начин на присъствие в света и гледна точка към живота. Ще опитам да обясня това си по-глобално разбиране. Да възпитаваш първо означава да обичаш и така да се сближиш. Това е основата. Само близостта помага на човека да се отвори, за да учи. Боят учи насила, но учи и на насилие. Така покрай полезното се усвоява и негативното. Като подход боят затваря учещия емоционално, а така го прави по-слабо възприемчив или директно отхвърлящ. Второ, важно е да не забравяме, че заучаването винаги протича и през примера.
Модели, усвоени през примера, са най-дълбоко заучените модели. Няма друго подобно заучаване. Ученето от учебник например никога не може да достигне като дълбочина примера. Няма по-удачен и бърз модел за заучаване от примера. Родител пък, който прави едно, а налага друго, вкарва детето в конфликта между преподадения вербално и показания нагледно модел. Конфликтът сам по себе си е проблем. Има и още едно заучаване на модели и то е през опита. Ние учим много през собствения си опит и твърде малко от чуждия. Само най-интелигентните учат добре от чуждия опит, разбирайте от споделено, но непреживяно знание, което след това интегрират през опита. Така бих могъл да очертая три основни модела на заучаване, разбирайте и на възпитание, с различна по дълбочина „учебна“ стойност: чрез примера, чрез опита и чрез словото – устно или писмено. Основа на всеки подход са любовта и концентрация на вниманието, което зависи от интереса в общуването.
Добрият възпитател е занимателен, интересен събеседник. Той не съди, не обвинява, не се кара и не наказва. Той дава обратни връзки и създава условия възпитаваният да прецени кое е стойностно за него, при това по начин, съответен на възрастта на възпитавания. Добрият възпитател възпитава в по-високо съзнание и с това повдига общото ниво на възпитавания, а не просто го научава на нещо. Грижата за общото израстване на личността е основен фокус на възпитаващия, а не просто заучаването на умение. Когато общото ниво на индивида се повдигне, това само по себе си то става фактор за повече интерес и способност за заучаване.
Възпитателят изгражда, той не просто учи. Той прави развитието интересно, защото той самият е интересен. Той е и пример за подражание и стимулира към опитности. Той интегрира различни похвати в един общ възпитаващ комплекс. Така обучението и възпитанието са конструкция, целяща конструкт. Ако един възпитаващ притежава тези качества и умения, то той автоматично има авторитета и магнетизма да предаде умения и знания. Самото умение да си атрактивен, възпитаващ или обучаващ е огромно умение показващо високо ниво на присъствие в света. Това винаги има стойност на авторитет, тоест на уважение. Неслучайно най-високото ниво на развитие в духовността е „учител“.
