Възпитанието и днешните възпитатели на детето
По Чернови на интервю за puls.bg
Знаем поговорката, че за отглеждането на едно дете се иска цяло село. Ясно е, че пряка отговорност за възпитанието на детето носят неговите родители, но все пак за формирането на личността в съвремието ни немалка роля играе и социумът. Кои са днешните възпитатели на детето и докъде се простира тяхната роля и влияние?
Съвременният свят се променя. Последните технологии носят тенденцията, а имат и претенцията да го превърнат в глобално село. Защо не, но на „каква цена“? За възпитанието на детето най-важни са първо родителите, а после общността, в която живее. В миналото е било селото, църквата, държавата. Днес претенция за това имат социалните мрежи, както и всякакви общности с всякакви ценности, интереси и стремежи. Притеснява ме думата „всякакви“. Нужно е да разберем, че семейството, селото, църквата имат по-ограничен кръг от ценности, но те са ясни и са съобразени с някакви човешки и човечни рамки, защото те касаят самата общност. Чрез тях общността се самопресъздава относително стабилно във времето, а това създава относително стабилни обществени форми и отношения. Относителната стабилност в развитието е еволюционният принцип. Това има стойност на центростремителни сили не само за селото, но и за обществото в държавата.
В съвремието тенденцията за „интернационално село“ се провежда от и като че ли е оставена на корпорации, които налагат своето темпо, стойности и правила. Виждаме даже феномена, че държавни и партийни лидери правят изявления в социалните мрежи и това е вече практика, узаконяваща мрежите като обществена платформа за бързо разпространение на информация, при това с авторитет. Сигурно това е нужно, но скоростта, с която се развива, както и рязкото „изритване“ на старите регулатори и фактори за възпитание на личности като ненужни ме довежда до неспокойствието да гледам една назряваща „социална революция“ с непредвидими резултати. Задействани са сериозни центробежни сили. Засега процесът е все още недостатъчно ясно видим, но симптомите и при отделните хора, и в обществото са налице. Какво имам предвид?
Старите рамки, както и „инкубаторите“ на обществото, се разпадат. Това са семейството, държавата и религията. Семейството е най-важната среда, в която бъдещият човек се учи да изгражда емоционални връзки. В него се създават и основите на здравите социални рамки, базирани на отношения, а не само на закони. Днес хората седят с телефон и таблет в ръце и в ресторантите, и вкъщи, и в градския транспорт и са все повече потребители на информация, а не субекти в стойностни взаимоотношения. Къде е общуването и в каква степен то започва в семейството като среда? Общуването днес все повече не е „на живо“, а през интернет. Но в интернет не можеш да прегърнеш и емоцията е ограничена, защото има отдалеченост. Човешкото общуване не е само образ и реч.
Държавните регулации все още имат тежест на регулатор на някакви здрави рамки, но при това доминантно разрастване на глобалното общуване, резултатите от регулациите им са съмнителни, защото са регионални. Религията загуби „битката“ за човека. Спечелиха я банките, хипермаркетите, моловете и интернет. Там са новите богове и хората са при тях. Ако разберем бога като стойността, която живеем, тогава ще разберем на кои „богове“ се покланяме. Едно консуматорско общество не може да възпитава, защото консумацията не е конструкция, а ползване. Сменя се социалната посока.
Да възпитаваш означава да зададеш условия и граници на взаимоотношения, да изградиш конструктивни отношения и поведения, да съградиш личности способни да градят себе си и света, в който живеят. Да възпитаваш е конструктивното поведение да създаваш човеци. За съжаление днес човекът е все по-рядко субект на грижи за изграждане. Да, днес човекът е субект към когото основно са прицелени реклами, оферти, а неговото лично пространство и информация се присвояват, за да бъдат продадени за още търговски предложения. Така и човекът и животът му са все повече и стока и обект на свободен лов, а това ни връща към примитивните инстинкти на джунглата. С това се създава тенденция за разграждане на обществото, което е сложна, колективна структура с множество усъвършенствани връзки. В едно здраво общество възпитанието се извършва от изкуствата, традициите, празниците и всякакви обществени мероприятия утвърждаващи здрави общностни стойности, както и създаващи вътреобщностни връзки между индивидите. Ние избираме да изграждаме човеци и общество или да ги разграждаме.
Днешният глобализиращ се свят все по-малко възпитава човеци на индивидуално ниво и все повече произвежда консуматори. Интересно ми е социалните отношения, в които израстват децата ни, не притесняват ли родителите? Вероятно някои да. Като имате предвид, че и семействата стават все по-малко, това е доста притеснително. Поне за мен е. По официални статистики в Европа все повече семейства са от един член. За България делът е 33%, за някои други е близо 40%, а за Германия е около 44%. Накъде отиваме не знам, но отиваме. Това ще видим, но при всяко положение ни очаква сериозната преоценка как сме вървели и къде сме стигнали. Ще последва корекция. Животът не търпи дисбаланси.
