За сезонната депресия и меланхолията
Из Чернови на интервю за puls.bg:
Има хора, които страдат от сезонни афективни разстройства. Какво означава това? Сериозно ли е и по какво се отличава, как можем да го разпознаем и разграничим от една „есенна меланхолия“?
Афектът е много силна емоция, без значение негативна или позитивна. Този тип разстройства е сериозно предизвикателство поради силната емоция, която владее настроението на човека и той не може сам да се справи с нея. При някои афективни разстройства има сериозни рискове, особено при депресивните и маниакалните състояния, респективно биполярността. В медицинската практика афективните разстройства се наричат разстройства на настроението и обхващат спектъра на манийните и депресивни състояния, в това число и биполярното разстройство, както и някои групи дълговременни разстройства в настроението.
Хората, които страдат от такова психично състояние, обикновено посещават лекар, за предпочитание психиатър, за да се постави диагноза и да се започне лечение. Желателно е да се обърне сериозно отношение на хората с такъв проблем поради тежестта на симптомите и скритите рискове. Тежката емоция е като вълна, която не се знае накъде ще се „люшне“ и какво ще направи с човека. Добре е да знаем, че много силната емоция може да изключи рационалността и при най-рационалните, като последиците невинаги са предвидими.
Добре е ако вкъщи или в службата видите човек в нестабилно емоционално състояние, да седнете до него и да го попитате как се чувства, би ли искал да си поговори с вас, да сподели. Това би облекчило състоянието, а да му предложите освен изслушване и медицинска помощ е добра идея. Разбира се, е нужно това да се направи след споделянето, при това с много разбиране и уважение към състоянието и причината. Добре е да има телесен контакт. Хванете човека за ръката, може да опитате да поставите ръка на рамото му, ако го допусне, да го погледнете в очите – това предполага по-голяма готовност за споделяне. Възможно е част от задържаната емоция да се освободи вероятно през плач, и това е добре. След това може да предложите помощ, даже да отидете заедно при лекар.
В афективно състояние хората ставаме като малки деца – раними, инатливи, опитваме да се скрием от света, който ни е разочаровал, наранил и да опитаме да се справим сами със състоянието. Разбира се, последното е илюзия, но да не забравяме, че рационалността на човек в такова състояние е намалена. Важно е да се появи споделяне и частично освобождаване от тежката емоция, но това работи в много краткосрочен план. Още по-важно е да се започне лечение. Това са сериозни състояния, които не бива да не се неглижират. За съжаление често близките казват: „ооо, я се стегни“ или „ще ти мине“, а при хора на лекарства с промени в настроението примерно дават съвети: „пий си лекарствата и ще оздравееш“, без да е налице разбирането, че тези хора имат нужда от човешки контакт, споделяне и разбиране.
Меланхолията е различно състояние на настроението. Това не е депресия. У всеки от нас има задържани чувства, несподелена болка, разочарования, обиди и какво ли още не. Всяко условно казано разлюляване, било от смяна на сезон или менструален цикъл, или примерно подходящата музика и атмосфера, или нещо друго, може да помогне на тъгата да започне да излиза в някаква слаба степен. В такъв момент е важно да се оставим на чувството, да дишаме и да се запитаме: „каква е причината за това чувство у мен?“. Да стоим в чувството и да го оставим да излезе, а най-вече да се появи осъзнатост – всичко това лекува.
Всъщност меланхолията може да се ползва изключително конструктивно от запознатите. Там „долу“ в това леко негативно настроение ние можем да потърсим заряд за нещо ново. Логиката ми е, че човешкото същество дълбоко по себе си е позитивно, защото за да живееш, е нужен позитивен заряд. Така чисто рационално меланхолията би могла да се ползва като „трамплин“. Естествено обаче там, където имаме продължаващо меланхолично състояние, не е ясно накъде ще „тръгне“ то. Възможно е да е преддепресивно състояние. При меланхолия е добре да седнем и поговорим с човека за това как се чувства, има ли нещо, което го потиска, притеснява, има ли нужда да сподели. Даже да го прегърнем, за да стигнем до емоцията, обикновено задържана надълбоко. Възможно е под една меланхолия да има депресивност, изискваща по-сериозно отношение. Всяко продължаващо по-дълго от часове емоционално състояние заслужава внимание с въпроса „какво стои под него“.
