Есен и как да се чувстваме като през лятото

Из Чернови на интервю за puls.bg

Есента носи не само повече хлад, но и по-къс ден, затваряне в помещения, по-малко движение и донякъде редуциране на социалните контакти. Как може да продължим да се чувстваме свободни както през лятото? Има ли някакво разковниче?

И есента, и лятото са прекрасни сезони. Стягат ни не дрехите и хладното време, а нашите предубеждения и нагласите, че есента е по-хладен сезон. Като че ли с лятото си отива животът. Да, годината е прехвърлила своя творчески, създаващ период, и влиза в сезона на събиране на плодовете на сътвореното. Не е ли прекрасно това? Прекрасно  е, но не го виждаме ние, хората, живеещи в мегаполисите. Купуваме си зеленчуците, плодовете и храната от магазина, където всесезонно има всичко, важно е да изкарваме пари.

Не е така, ако си до същата тази природа, от която те са дошли, ако живееш до земята. Есента е прекрасна. Събираш резултата на половингодишен труд, за да те храни през зимата. А зимата – тя също е прекрасна. Тогава се затваряш вкъщи на топло и преосмисляш. Да, това е време за преоценка на постигнатото, както и на грешките. Време е за саморефлексия и планиране на новата година с нейните реколти. Време е за дома и семейството, за което не си имал време. Така онзи, който живее при земята, работи и няма време да влиза в излишно премисляне, фантазии, а оттам – в тревоги. Времето за произвеждане на храната е безценно.

Да, ние хората от големите градове, сме далеч от този начин на живот. Опитваме да го компенсираме с телефона, компютъра, социалните мрежи, а напоследък и с онлайн общуване. Дали тези занимания могат технически частично да заменят онзи заземен начин на живот близо до природата, който взима от енергията ни, но се отплаща с докосването до растения и животни, до жива продукция и резултат на собствен физически труд? Даже и не помисляме за подобни трудни занимания. Отвикнали сме да работим с ръцете си и да усещаме с телата си. Всички сме „в главите си“ и мислим, мислим, мислим. А там – във фантазиите ни, откъснати от реалността на природата, ни чака обездвижеността на телата ни, която започва да създава симптоми чак до стрес, тревожности и негативни настроения.

Какво е разковничето, питат много хора, а то е просто. Тибетските монаси казват, че най-доброто лечение е движението. Да, движение под всякакви форми – ходене, фитнес, разходки в гората, на полето и танц. Да, танц. Танцът е универсално лекарство. Да сте виждали танцуващ човек да плаче или да е тъжен? Невъзможно, няма и да видите. При танца тялото се саморазблокира и ревитализира с подобряване на кръвотока в съдовете. То се енергизира и автоматично човекът се усмихва, защото когато енергията тече свободно в телата ни, ние сме жизнени, позитивни и автоматично – конструктивни. Душата чува ритъма и се раздвижва, излиза от вцепенението на умислянето в негативни мисли, от обездвижването си и започва да иска да се движи. Хубавата музика отключва позитивни емоции. Е, ако тръгне тъга или нещо друго – няма проблем. Изплачете го, то не е безкрайно, но танцувайте, движете тялото, отворете гърдите и дишайте. ЗАПАЛЕТЕ ВЪТРЕШНОТО СИ СЛЪНЦЕ! Позитивното и доброто е вътре у нас винаги. Винаги! Просто го поканете с танц и музика, с движение и винаги при възможност в срещи с природата. Тя ни енергизира със собствената си енергия.