Женската енергия в цивилизацията и днес
Днес
Наблюдавам от години все повече компании само от жени в заведенията, чувам все повече за женски групи за развитие, за дамски партита, за феминистки движения. Участвайки в обучения, семинари, уъркшопи и всякакви други мероприятия, забелязвам, жените са минимум 80%, а мъже даже някъде липсват. У мен от една страна възниква въпросът: „къде са мъжете“, а от друга страна усещам една надигаща се женска енергия – любознателна, ненатраплива, но мощна като вълна със сериозното си присъствие. Тя проучва обществото и себе си, трупа знания, умения, опит, и най-важното – укрепва чрез връзките си в женските общности и общуване.
Намирам това за прекрасно. Тази енергия е нужна за обществото, но не съм убеден, че даже тя си дава сметка какво се случва и защо. Засега всичко е много хаотично и спонтанно, на части и отделни области, но феноменът е факт, който заслужава внимание. Засега във вековете тази енергия беше „заключена“ в семейството, пращана на полето и в завода и в офиса да работи. Беше й казвано колко е важна еманципацията и това да печели пари. Да, вероятно и това съществува, но има нещо различно. И то е, че освен знания и умения, вече се търси осъзнатост за себе си, за женското начало в жената и в света. Влизаме постепенно в ново време, а то изисква осъзнатост със съответните нови отношения и поведения.
Защо е така?
Съвременното индустриално общество постигна безспорно, огромни успехи в материален план. Построихме индустрии задоволяващи всякакви нужди – нужни и ненужни, построихме огромни градове с презадоволени общества, готвещи се да полетят към звездите. Забравихме обаче нещо много важно. Забравихме да се самоактуализираме и да се свържем със същностите си и позволихме на индустриалната и корпоративна машина да ни превърне в онова, от което тя има нужда, а то е почти хомогенна консуматорска маса, която ден след ден работи за нея. За много тя, работата (офисът, фабриката) стана смисъла на живота, а парите които ни дава, се превърнаха в идол. Така машината ни дава пари, за да купуваме стойности, които тя създава, а срещу това ползва енергията ни. Тя не се интересува какви сме като същност, а какво можем и го ползва.
С казаното дотук не отричам, че в голямата си част простиженията на индустриализацията са полезни, нито правя опит да обвиня капитала в нечовечност. Адам Смит, големият теоретик на капитализма счита, че преследването на личните интереси за икономическа изгода движи този свят. Вероятно е прав, но в този материал имам предвид загубата на човешка енергия в безстойностни, даже понякога опасни посоки, загубата на човечността и както и отдалечаването от човешките автентични същности, за сметка на измислени стойности. Човекът се обезличава като същност и се идентифицира с потреблението, създадено от огромната корпоративна машина. Енергията му заспива обездвижена при някои хора, при други бива „изсмукана“ от машината, а при трети е насочена в илюзорни посоки, където става експеримент на проучвания вероятно на едно ново общество. Считам, че темата за Човека и Човешкото ще става все по-актуална.
Женската енергия в цивилизацията
Много е написано за женската енергия и същност. Жените днес се интересуват от йога, психология, духовност и всякакви практики и знания, които повишават нивото на осъзнатост. Считам, че днес много повече от нас мъжете те активно търсят същността си. Ние силните и непреклонните, умните и можещи мъже също се обезличихме в обществата, в градовете, за които се борихме и работихме, които строихме. Да призная, не е просто комплимент, жените са по-интуитивни и така по-реактивни към средата, по-гъвкави и така по-адаптивни, по-склонни да пробват и така по-умни в житейски план. Не зная жените как усещат случващото се, те как усещат себе си, енергията си и затова екипът на НЕКАБЪДЕСВЕТЛИНА започваме анкета в социалните мрежи със серия въпроси.
Това социално проучване има за цел да разшири аналитичното изследване, което споделям с книгата си „Изгубената богиня“, с мнения на желаещи да се включат. Тя ще излезе от печат, живот и здраве, през октомври 2024та. Книгата е едно митологично пътешествие през образите на богини от западните религии и митове, и търси Изгубената от цивилизацията богиня. Според мен тя се скита забравена от хората и се появява епизодично – в песните, при влюбване, при раждане и отглеждане на дете, в началото на живота на двойката. Моля, споделете вашите усещания, мнения и становища като отговори на въпросите в медиите! Екипът на НЕКАБЪДЕСВЕТЛИНА имаме намерение да излезем от аналитичната част на проучването и да го разширим в по-емпирична такава, през погледа на личните ви мнения и усещания на жени. Ще бъдем благодарни за вашето участие в анкетата. Резултатите ще публикуваме в специален материал, а също така и най-интересните от вашите коментари анонимно.
Възможно е цялото това изследване на Изгубената богиня да доведе до повече осъзнатост на много хора за самите себе си, както за много важна част от нас, без която не можем да сме здрави и щастливи. Едно такова изследване би донесло много по-ясен образ на богинята, която забравяме да изживяваме. И е важно не само за жените, а за всички.
Здравейте!
Съжалявам, но ще трябва да не се съглася още с първия абзац на написаното от вас.
„Наблюдавам от години все повече компании само от жени в заведенията, чувам все повече за женски групи за развитие, за дамски партита, за феминистки движения.“ – по заведенията има както само женски, така и само мъжки компании. А също и много смесени компании…. Сам по себе си този факт не мисля, че има някакво значение. Същото и за дамските партита, и за женските групи за развитие. Донякъде това се дължи и на факта, че жените по принцип са по-комуникативни, по-социални и по-лесно завързващи приятелства от мъжете. (И разбира се – обратната страна на медала – по-склонни към лъжи, интриги и манипулация).
По отношение на „феминисктите движения“ – тук зачеквате тема, която на Запад вече отдавна е „болна“. Феминизмът в миналото може и да е бил позитивна и градивна сила, но в днешни дни се е трансформирал в нещо съвсем различно и почти противоположно на първоначалната си идея.
„забелязвам, жените са минимум 80%, а мъже даже някъде липсват“ – това до голяма степен се дължи на сферата, в която работите. В инженерните дисциплини например огромното мнозинство от хората са мъже, жените са огромно изключение. И това е напълно нормално, тъй като психологията отдавна е доказала, че, като цяло и най-общо казано, мъжете се интересуват повече от неща, а жените – от хора. Това го е споменавал многократно и проф. Джордан Питърсън в интервюта. Между другото, пак той описва и как конкретно на Запад, мъжете почти целенасочено са били алиенирани от хуманитарните дисциплини до степен днес в много от курсовете му (той е университетски преподавател) да има само жени.
По отношение на „женските групи за развитие“ – струва ми се, че за съжаление в голяма част тези групи нивото на темите и разговора не е много по-високо от това в предаването „На кафе с Гала“. Има *огромна* разлика между бъбрене за удоволствие и истинска работа за личностно развитие.
С едно съм съгласен – наистина има нужда от „осъзнатост за себе си“, но трябва да има ясно разграничение между истинска работа, която се върши, и безкрайно бърборене на глупости и преливане от пусто в празно, в което, между другото, жените също са по-силни от мъжете. :)))
Поздрави.
Здравейте,
Благодаря за коментара! Радвам се на конструктивния Ви отклик. Усмихнахте ме с факта, че мъжете се интересуваме повече от неща, а жените от хора. Не мога да се съглася само с коментара Ви за групите с бъбрене за удоволствие. Възможно е да има и такива, но навсякъде където съм имал възможност да присъствам в групи, семинари, лекции и различни практики съм попадал на много дълбоко отношение и работа от страна на жените, с дълбочина не различаваща се от мъжете. Но ми давате добра идея да опитам да посетя чисто женски групи. Последната ми книга „Изгубената богиня“ е подходяща тема да потърся контакт с такива и да пообщувам на женски теми и темата за женската енергия. Благодаря и за идеята!
🙂
Моля, няма защо. 🙂
По отношение на бъбренето за удоволствие. Мъжете например като се съберат на „сладки приказки“, бъбрят обикновено за политика, футбол, коли.
Жените, от своя страна, бъбрят за козметични процедури, пътувания, йога, и всякакви от гореспоменатите „процедури за себеусъвършенстване“, голяма част от които са…… съмнителни, меко казано.
Преди години една позната – магистър психолог от елитен университет – веднъж почти с гордост съобщи, че ходи на курс „Минал живот“.
„Какво правите в курса?“
„Под хипноза си припомняме какви сме били в миналия си живот.“
……………..
Мда.
Разбира се, не поставям всички курсове под един знаменател, но схващате идеята.
Хубаво е да има ясно разграничаване на нещата.
Поздрави.
Здравейте и от мен 🙂
Включвам се в дискусията, защото желая да споделя мнение за женските групи и като жена посещавала такива. Първо да спомена, че това не е нещо създадено в днешни времена, нито пък е подтикнато от феминизъм или пр. Било е практика от древността да се случват женски кръгове, както и мъжки, и имат своето си функционално и смислено предназначение.
Емил, разбирам донякъде предубежденията Ви, че на подобен тип събития се събираме за да си „бъбрим“, но това далеч не е така. Много стойностни и осъзнати дискусии и по-скоро практики (дихателни, самостоятелни и групови) се случват в тези кръгове. И тяхната цел не е дискриминация на мъжете, нито както споменах феминизъм или пък идеята да се научиш как да „манипулираш“ мъжа. Основен стремеж на тези събития е да се достигне до автентичното свързване и знания за функциите на пола, а не да останем ограничени до функциите, които статуквото на цивилизацията или бунтовете срещу него са наложили. И вече от това да се получи едно конструктивно отношение помежду ни. Всеки е по-добър в нещо различно, както като индивид, така и предвид пола. Съответно няма нужда да се конкурираме или потискаме. Хубаво е да умеем да признаваме и собствената си сила, и тази на отсрещната страна. Да се уважаваме и да се допълваме за да има балансиран, мирен и конструктивен живот, а не разпри, доказвания и войни. И когато някой в нещо не е добър, това не означава да не опитва. Просто да го прави за себе си, а не за да се докаже на другия. И този друг не да го обезкуражава, а да подкрепи. Важно е да сме човечни и да не се вкарваме в рамки. Това ми изказване е също на база и на полученото от тези женски събития като усещане. 🙏
Не знам дали знаете, но вече се организират и мъжки групи. Ако имате повече интерес от първо лице да надникнете „в кухнята“, погледнете. От практическа гледна точка, нито в женските групи, (на които съм била аз) се бъбри все едно да си излезнала с приятелки, нито при мъжките, за които знам, е като на по бира. Имат дълбочина и друг смисъл. Все пак даваш и пари, и съответно очакваш повече от разговори за козметика и футбол. Не че те нямат също своя си смисъл. 🙂 Но тук става въпрос за друго. Разбира се, сигурно има и такива групи, които покрай всичко правят и просто бизнес, без чак такава стойност до каквато съм се докосвала аз, но има и немалко качествени.
Това от мен 🙂 Надявам се не съм оставила погрешно впечатление, не ми е цел да Ви конфронтирам, просто да споделя още една гледна точка.
Поздрави