Психиката по време на бременност и как да я опазим. За Рая и Ада

Бременността е благослов за двойката, която е достигнала до нея, но и дългосрочен проект с всичките му предизвикателства и трансформации в живота на двамата. В началото организмът на жената започва процес на трансформация. Целта е да се превърне в среда за началото на заченатия с любов нов живот, което означава да осигури и следващия, зрелия тип любов – грижата. Това означава предимно две неща – максимална защита от околната среда и осигуряване на плода на специфична за началото на живота му изолирана среда на грижа осигурена от майчиния организъм. Най-общо казано в корема на мама е „Рая“. Там всичко нужно като хранителни вещества, вода, температурна среда, всичко се поддържа в постоянен поток според нуждите на новия организъм, а отпадните прокукти от плода се елиминират от организма на мама системно. В рая цари пълна хармония и спокойствие.

Имунната система на мама пази плода на любовта от атаки на всякакви инфекциозни агенти от външната среда, а нейния организъм условно казано филтрира и додуска само полезните вещества, разграждайки вредните. В „Рая“ в добрия вариант нищо не липсва, бебето е нежно гушнато и се намира в течна среда, а тя е средата, в която животът, еволюционно е възникнал, и без нея той не може да съществува. Така еволюцията на индивида преповтаря по време на бременността и като развитие, и като среда еволюцията на целия живот преди него. С раждането бебето излиза от този „рай“, за да започне живота си на отделен индивид. До раждането неговия живот е вътре в утробата на мама и се доминира от един еволюционно много ранен вид съзнание – рептилния. Рептилния мозък доминира психичните му процеси и представлява едно примитивно, и първично сетивто-реактивно съзнатние. С раждането процесът на индивидуация рязко се ускорява в посока на една лична психична еволюция чрез еволюция на останалите му съзнания – емоционално и когнитивно. Вътреутробната фаза на психично развитие е най-чувствителната и най-ранимата за твърде ранния и незрял все още тип психика.

Грижата на мама за спокойната и устойчива по време на бременността среда на новия организъм включва не само грижата за това с какво се храни и поема като вещества. Важно е майката да осугури и нужната си „психична хигиена“, за да може и на телесно и на психично нива, средата за плода да има устойчиви защитни и захранващи параметри. Важно е да не забравим, че ако тялото на бебето се храни с храничелни вещества, то психиката му се захранва с приемане и любов. Ако психичния фактор не е в нужните параметри и не създава поле на приемане и любов, то най-общо вътрешната среда става нездравословна, въпреки добрите физически условия. Затова акцентирам на важността да не се отделят телесните процеси в тялото на майката от психичните такива, защото те заедно изграждат средата. Ако психичната среда за плода не е топло-приемаща, любяща и спокойна, то общата среда се влошава и променя към враждебна. Ако бебето поради тревожност или депресия, или какъвто и да е психичен проблем на майката не се чувства в сокойна и защитена среда, то е възможно това да кодира редица психични и телесни особености у детето след раждане, както и в хода на по-нататъчното му развитие като зрял индивид.

Тук искам да спомена термина „детска психична травма“, който се ползва в психотерапевтичната практика в смисъл на крайъгълен камък, който предопределя развитието на определен характер у детето и по-късна психична клинична симптоматика. Факт е, че най-ранните денски травми са най-тежки и са в най-ранното детство, разбирайте по време на бременността. Психична травма не означава, че някой директно е застрашил детето, а че то се е почувствало например застрашено или изоставено или какво ли още не. Да детето усеща средата още в периода на вътреутробното си развитие и така разбира, макар и по един първичен, но доста краен начин. Ако например майката не желае бременността, която е факт, това най-вероятно ще се превърне в травмиращо преживядане за детето. Ако майката има тежка тревожност или депресия или друга тежка психична клинична симптоматика, това може да развие у детето много силно чувство за несигурност. Ако в семейството има скандали и майката се чувства несигурна и незащитена, това също може да генерира негативни нагласи у бебето.

По време на бременност майчината психика става особено чувствителна с оглед защитата на плода. Промяната в ендокринния баланс в организма, както и въобще всички промени в тялото на бременната жена може естествено да засили чувството й за нестабилност и несигурност. По-крехки жени може да станат свръхчувствителни, раними, нестабилни и това да влоши значително периода на бременността, и за майката, и за плода. Нужно е на бременната жена да се осигури среда на живот – семейна и работна според индивидуалните особености на жената, като се имат предвид и индивидуалните психични особености. Психотерапевтична подкрепа е възможна и даже желателна при нужда, но най-вече е нужно семейството да се погрижи за спокойствието на бременната, за доброто й самочувствие, за позитивизма й.

Самата бременна жена е нужно да се грижи ежедневно за настроението си да е позитивно, конструктивно, с приемане и любов към плода, който носи. Много важно е да не забравяме, че бебето макар и в корема на мама чува, усеща и така разбира на едно много първично ниво. То не разбира думите, но прекрасно разбира отношенията. Това ранно ниво на психиката е както много чувствително, така и много крайно като възприятия. Ако бебето се чувства спокойно, желано и обичано е в Рая. Ако се чувства нежелано, необичано и неспокойно е в Ада. Именно крайността във възприятията на този род психика го правят толкова раним, а детските психични травми в периода на браменността най-тежките.