Признаци на токсични поведения в работната среда. Социални аспекти

Поредица РАБОТА, РАБОТНО МЯСТО И КОЛЕГИ

Из Чернови на мое интервю с тема „Как да се справя с токсичен колега?“ за Economy.bg – издание за бизнес, икономика и мениджмънт. Част от него е и Human Capital – водещата медия в сферата на човешкия капитал. http://www.economy.bg/

Списъкът с видовете „токсично“ поведение е огромен. Колкото и да го допълваме, винаги ще можем да добавим още нещо. Важно е да имаме предвид, че отношенията са нагласи формирани във времето и колегите пристигат на работната си място с вече формирани такива. Формирани са в детството и юношеството им в рожденните им семейства, формирани са в училищата и университетите, в които са учили, формирани са предходни работни места. Акцентирам върху отношенията, защото те формират поведенията и взаимоотношенията, на които хората са способни и които ще проявят. Всяко поведение сочи отношение и това е нужно да се изследва, за да разберем човека с когото общуваме и най-важното, за да можем да му го посочим в обратната си връзка ако се налага. Ето пет основни групи токсични поведения, които ако превърнем във фокус на наблюдение, бихме имали едно по-добро работно място и работна среда:

Негативизъм. Това поведение обобщава нагласата на един човек да гледа и подхожда към онова, което прави, към другите и/или себе си по негативен начин. Знаете, че оптимистът и песимистът гледат на чашата наполовина пълна с вода по коренно различен начин. За оптимиста тя е наполовина пълна, ще се зарадва, ще я изпие и ще си налее отново. Песимистът вижда такава чаша като полупразна, ще жадува, ще пази водата за „черни дни“ и тя ще се влоши качествата си. Човекът с базово негативна нагласа към живота може да е хронично токсичен за околните, тъй като въпреки липсата на осъзнатост за нея, създава около себе си условно казано на поле от негативизъм. Това „поле“ се създава от неговата емоция, а силната емоция се предава от човек на човек, тъй като се излъчва и приема като вълна несъзнавано. Така негативният човек създаващ негативно поле около себе си е токсичен за средата. Може да се  проявява с постоянно мрънкане, недоволстване, упреци, критики, забележки, злобни подмятания, заяждане, мрачност, излъчване на тъга и страдание, търсене на проблеми вместо решения, намиране на виновни и обвиняване на другите и всичко, до което се докосне. Предполагам звучи познато. Факт е, че този тип хора нямат осъзнатост за негативните си нагласи, а ги изживяват като нормални.

Тук можем да изброим множество поведения, но общото за всички е негативизма, който сам по себе си е неконструктивен и пречи на основния смисъл, с който отиваме на работа – да създаваме, да участваме в създаване на продукти и услуги, в проекти, да сме конструктивни в едно общо конструктивно поле заедно с други хора. У нас, в България специално, темата е болезнена. Дали съм прав? Влезте в магазини и администрации, и забележете на колко от местата ще видите сърдечно усмихнати, вежливи, истински любезни, и общо казано позитивни хора. Даже в обкръжението си се огледайте. Хората не си дават сметка, че самият факт, че да имаш работа е условие за общуване и радост. Не си дават сметка, че не ти е виновна работата, за да си негативен, а страдаш поради негативността си по време на работа, с което участваш дейно, макар и неосъзнато в общото негативно поле в колектива.  Да сме позитивни е в основата на позитивните и конструктивни резулати от труда ни, а кой не иска за има такива.  Считам, че и работодатели и служители са заинтересовани от това. Всъщност и двете групи хора работят заедно в обща посока, всеки на неговата позиция и с неговите отговорности, грижи и квалификация.

Тираничност. Има хора с потребност да контролират, да властват, да заповядват и управляват по силов начин. Това е свързано обикновено с техни характерови особености, които са несъзнавани от тях. Те ги живеят като нормални и закономерни, често чувствайки се над останалите или дразнейки се от неорганизираността на другите или просто защото имат нужда от жертви, които да тормозят. Тези проявления на властността имат различни характеристики и степен, като в един колектив е нужна управляваща фигура, както са нужни изпълняващи фигури. Проблемът е в степента на властност и дали обслужвайки работните цели поведението не се превръща в тираничност обслужваща болни лични амбиции и характерови патологии. Да, патологията не е само клинична, но и на поведенческо, характерово ниво. Отново подчертавам несъзнавания характер на подобни прояви, но това не ги прави по-малостойностни за колектива. Колективът има нужда от организираща фигура, а не от властник, който влошава общия работен климат и взаимоотношения поради болни мотиви. Тези хора и поведения са видими и така предотвратими, стига да има желание за това. За съжаление понякога биват ползвани като „камшика на шефа“. Такава роля, от гледна точка на колективния баланс и единодействие, има още по-разрушаващ работния колектив ефект, тъй като е официално разрешено поведение. То може да продължи дълго и с неясни негативни последици върху отделния човек. Ефектът от подобни поведения може да бъде временно стимулиращ дейността, но винаги ще се отрази като влошаване на качеството на продукта или услугата, на работната атмосфера и бъдещето на работната среда. Тираничните поведения са ясно видими и така лесни за отстраняване, стига да не са толерирани, независимо дали от колектива или от управлението.

Манипулативност, Некоректност, нечестност, несправедливост и използване. Манипулативността е сроден тип поведение на тираничността, но не с директни силови средства, а с подмолни влияния, които отново обслужват властови стремежи – позиция, титла, пари. Властта над някого и нещо е целта, а всички средства обслужват манипулатира. Той е безогледен, но невидим властник, който винаги застава най-отгоре и подчинява действайки „отдолу“. Взел властта може да стане агресивен до садитсичен и такива поведения преминават в тиранични. Така често това са нарцистични характерови структури, които може да преминат в „булинг“ поведения, без това да е задължително. Контролът е характерна черта на манипулативния човек, а задържането на контрола често е свързано със свръхусилия да е най-успешния, най-знаещия, най-можещия, най-…, най… Да е „на върха“ за него е смисъл на живота. Другите са просто инструмент. Това е изключително успешна и същевременно изключително прикрито-токсична личностова структура, която е способна да „отрови“ взаимоотношенията във всеки колектив със завист, интриги, недоверие, болни амбиции, разочарования и какво ли още не негативно. Обикновено са любезни, вежливи, внимателни към проблемите на другите хора, но всъщност това е маска, която изучава и търси слаби места за атака с тактическа цел подкопаване на чуждата позиция в колектива и крайна цел завземането й в посока овладяване на целия колектив. Ако не бъде открит навреме, подобен „хищник“ ще разруши и ще използа за лични облаги безогледно всичко и всички. Откриването на тези поведения е трудно и за съжаление почти винаги е сравнително късно, вече нанесло някакви поражения.

Мързел и консуматорство. Това е тенденция в съвременното консуматорско общество, в което лесно и безгрижно се получават от много хора много блага, без да са положени усилия за това. Доста хора днес считат, че някой им е длъжен, не са научени на отговорност, на работа и полагане на усилия. Тази тенденция влошава условията за подбор на кадри и се налага „внос“ на такива. Напоследък чувам за наемане на хора от Непал, Индия, Шри Ланка, Бангладеш. Това не е само българска „болка“, а на цялото европейско общество, което лесно получава, а не е научено да дава. Трудно се намират не само квалифицирани кадри, а въобще желаещи да работят. Социалната толерантност и безхаберност към феномените, включително свободното, и широко, и неразбирано като значение неограничено ползване на наркотици, алкохол, видеоигри, социалните мрежи и всякакви други виртуални пространства, както и семейната и лична незаинтересованост и неинформираност, формират едно поле на разграждане на способността за социална ангажираност, вградимост и принадлежност на индивида.

Обществото се „втечнява“, което го разделя все повече на такава част, която все още има структурирани и структуриращи отношения и поведения  и такава, която „изпада зад борда му“. И това не е просто явление, а социална тенденция, налагаща сериозен анализ и действия, каквито нито виждам, нито за съжаление чувам да се коментират с нужната сериозност все още. Доминиращи в обществото са публикации и медийни изяви относно политически, и светски скандали, трагедии, и проявите на „силикови“ Барбита с техните мачовци и всякакви подобни „втечняващи“ обществото безсмислици. Сериозните теми обаче учудващо за „заметени под килима“, на който обществото е стъпило. Да видим до кога. Този проблем на работната среда сочи сериозна социална динамика с частично предвидими, сериозни социални резултати.

Липса на знания и умения и на желание за добиване на такива.  Феноменът кореспондира с темата за „втечняващото се“ общество, който вероятно е най-сериозния глобален за западния свят проблем с дългосрочен ефект. Незаинтересоваността е много интересен феномен. Да не си заинтересован от реализацията си е сигнал за липса на интерес към структурната част от живота – от храната, от семейството и децата, от качеството на взаимоотношенията. Нали сме се появили на този свят, за да живеем? Какво е да живеем? Да създаваме, да творим, да ощуваме и обменяме, което означава да даваме и да получаваме. Имам чувство, че в консуматорското ни общество в основна ценност се превръщат забавленията, а всички останали ценности отиват „на боклука“. Не считам, че в подобна среда може лесно да се прави добър бизнес, защото средата, тоест обществото е не само източник на човешки ресурси, но е и потребителски потенциал. Потребител без здрави ценности не е стабилен във времето потребител, защото не е и стабилен във времето създател. Той най-общо казано не е здрав човек. Чух преди време термина „поколение без бъдеще“ и си мисля, че въпрос на време консуматорският свят да изпадне в сериозен колапс поради собствената си незаинтересованост.