Психологически и емоционални последствия от работа с „токсични“ колеги. Феномени
Поредица РАБОТА, РАБОТНО МЯСТО И КОЛЕГИ
Из Чернови на мое интервю с тема „Как да се справя с токсичен колега?“ за Economy.bg – издание за бизнес, икономика и мениджмънт. Част от него е и Human Capital – водещата медия в сферата на човешкия капитал. http://www.economy.bg/
Негативните психични последствия от работа в „токсична“ работна среда е възможно да са сериозни, особено за хора с по-лабилна психика. Всъщност и за хора със стабилна психика не е здравословно да са в подобна среда, тъй като „токсичността“ е вредна за всеки. Стабилните просто ще издържат повече, но въпросът не е в това кой колко ще издържи. Важното е когато отидем на работа, средата да предполага спокоен, градивен и творчески работен процес, полезен за всеки, а не да се налага да издържаме някого или нещо. От една страна никой не го заслужава. От друга страна е въпрос на себеуважение да направим нещо за себе си и работната си среда, а ако не успеем е въпрос на достойнство да си тръгнем и да не ставаме част от проблема на токсичната работна среда. Да, токсичната работна среда унищожава, тъй като времето за въздействие е една трета от денонощието и така огромна част от живота ни.
Ако търсим конкретен ефект върху психичното и соматично здраве от подобна работна среда създавана от определени хора, то може да тръгнем по „пътеката“ на стреса причинен от нея. Стесът е първия симптом, който усещаме и ако сме осъзнати за това кой генерира стрес, може още в началото да вземем мерки. Ако не „чуем“ стреса, може да дойде тревожността, депресивността, високото кръвно и всякакви други функционални или болестни телесни симптоми. Тук може да отворим широко спектъра от болни възможности, който е свързан с наши лични психични или телесни особености, но при всяко положение винаги, винаги има отключващ фактор, който е задействал процеса на разболяване. Един токсичен колега и среда може да са подобен тригер и е нужно да сме осъзнати за това. Нужно ли е да стигаме до болест заради някого?
Да, нормално е всяка работа да е свързана с някакви специфични напрежения, които бих нарекъл „багаж“. За да го носим, ето за това ни плащат. И ако можем да го носим по възможност с лекота, усмивка и радост от свършеното, то този работен товар си струва. Токсичните поведения и отношения обаче имат различна стойност. Те са „свръхбагаж“. Той ни разболява. Нужна е обаче осъзнатост за тези феномени, за да очертаем коректно границите, както е нужна осъзнатост и за собствения си ресурс. При всички положения обаче „свръхбагажът“ разболява, а токсичният колега има точно такава стойност. Да не забравяме, че често ние самите носим негативизъм и песимизъм в душите си и ние самите сме „токсичните“ колеги и за околнине и за себе си. Да си осъзнат за себе си, за своите отношения и поведения, за собствения си начин на съществуване е най-трудно. Да не забравяме, че сме склонни да обвиним другите, а в същото време ние самите да сме токсичните за тях.
Много често забелязвам феномена, че в което обвиняваме другите, същото ние носим и проявяваме като черта и поведение. Така често ние сме токсичните за себе си, а добри за другите. Това е „другата страна на монетата“ на феномена „токсичен колега“. Това е да си токсичен за себе си. Разбира се този феномен не вълнува другите, защото не са пряко засегнати, но е добре да оценим не само поведенията и отношенията на другите, а и своите. Често обвиняваме другите за нещо, което самите ние си причиняваме с възприятията си или защото не умеем за заемем позиция и да я отстоим. Често обвиняваме другите и за неща, които ние правим. Най-трудното е да видиш себе си. Считам, че е важно да се говори за тези феномени, за да бъдат оценявани коректно и така коректно отстранявани.
