Рутина, работното място и потокът от енергия. Как ни влияе рутината?

Поредица РАБОТА, РАБОТНО МЯСТО И КОЛЕГИ

Едва ли един занаятчия от миналото би задал такъв въпрос. От една страна, за изработка на един продукт е извършвал множество, при това вероятно, разнообразни дейности. От друга страна не е имал огромния избор от дейности, които днес имаме, а му било нужно да се нахрани. Да, рутината обикновено „храни“ и носи сигурност, но и скука. Интересното станало когато Хенри Форд изобретил конвейра. Това чудо на съвременната произвеждаща цивилизация поставило много хора на линия от машини, където всеки извършвал ограничен вид операции, стереотипно, при това със скоростта наложена от машината. Така производителността се вдигнала, а с нея и печалбите, но и рутината вероятно също, а и умората защото работникът извършвал значително по-малко дейности много повече пъти дневно. Загубили хората, а може би изгубили едни неща, а спечелили други. Изгубено било многообразието от дейности, които можели да извършват в един занаят, но пък възникнали множество други свързани и несвързани професии.

Истината е, че разнообразието в човешкия свят е продукт на разгръщащото се съзнание. С това най-вероятно рутината в съвремието ни е по-скоро белег на по-ниска адаптивност на индивида или липса на житейската смелост за поемане на предизвикателства. Днес изборът от възможни дейности е огромен, но въпреки това съществуват огромни възможността за скука. Рутината е единият източник на скука. Да извършваш една дейност ежедневно в продължение на години и развиваш умения в него, в началото това носи удовлетворение. С времето освен развитие на умения се развива и скука от рутинното повторение на една и съща дейност. Възможно е тази скука да задълбае и до апатия и депресивност. Защо?

Родени сме, за да живеем. Да живееш означава да ти се случват неща, при това да изживяваш различни неща, случки, да опитваш различни дейности, да общуваш с различни хора във времето. Няма ли разнообразие в изживяването идва скуката, а по нататък и безразличието и тъгата от липсата на разнообразие. Феноменът е екзистенциален и винаги скуката показва наличието му. Обикновенто сме склонни да прилепнем към нещо и някого, да свикнем с тях и да сме в това еднотипно изживяване много години. От една страна това носи сигурност, но от друга дебнат рутината и скуката породени от екзистенциалната ни потребност за изживявания, за случване на неща. Хората умеещи да си осигуряват разнообразие в живота са истински богатите хора. И не винаги става въпрос за пари, но винаги за смелостта да излезеш от „кутийката“, с която си свикнал и да тръгнеш смело към нещо ново, различно, интересно и вдъхновяващо или поне в началото така изглеждащо. От какво имаме нужда всъщност?

Ето ви интересен въпрос със сериозна екзистенциална стойност. Освен безспорно от сигурност имаме потребност и от предизвикателства, но двата житейски феномена към които се стремим са противоположни по същност и начин на осигуряване. Част от хората прилепват към сигурния живот, а други постоянно изследват крайности при това рисково. Първите са в скуката и така на крачка от апатията, а тя е преддепресивно състояние. Втората група хора са в адреналина и „на ръба“. Да не забравяме, че сме различни и винаги някои ще търсят повече спокойствие, та макар и за сметка на ограничения, а други по-смело ще атакуват нови и нови предизвикателства. Донякъде зависи от доминацията на страха или смелостта в индивида, характеровите му особености, както и дълбоката му същност.

Има и трета група хора, които умеят баланса между рутина и предизвикателства и те са истински добре живеещите хора. Те имат и рутинните неща, в които развиват умения, но не прекаляват със задържането си задълго в тях. Откриват навреме следващо предизвикателство, в което да развият следващо умение. Така тези хора умеят условно казано да улавят и стоят в „потока на живота“. В него са изпълнени с енергия инспирирана от новото и се потапят в него развивайки умения, но усетят ли скука намират новото вдъхновение, новия стимул за живеене. Така да стоиш в „потока на живота“ е умението да си пълноценно жив. Ето едно истиннски екзистенциално умение с огромна стойност. За това е нужно за си „буден“ за себе си и случващото с теб, да си смел да търсиш и експериментираш „твоите неща“, да ги изследваш, като не прекаляваш с предизвикателствата едномоментно, за да не влезеш в дискомфорта на тревожността. Да, да си жив означава да си осъзнат и смел, останалото е действие – движение.

С казаното в този кратък материал не съдя никого и не казвам кое е правилно, а опитвам да стимулирам към осъзнатост за онова как живеем и как имаме потреебност на живеем, всеки според себе си. Считам правилното за много индивидуална категория. То е онова състояние, в което и както индивидът се чувства добре, стига да не нарушава личните граници и достойнството на другите хора, както и базовите норми нужни на обществото за здрав живот.