Какво да предприемем, ако работим с токсичен колега?
Поредица РАБОТА, РАБОТНО МЯСТО И КОЛЕГИ
Из Чернови на мое интервю с тема „Как да се справя с токсичен колега?“ за Economy.bg – издание за бизнес, икономика и мениджмънт. Част от него е и Human Capital – водещата медия в сферата на човешкия капитал. http://www.economy.bg/
Считам, че е важно да говорим и да обясним виждането си. Важно е да се появи осъзнатост за проблемите в колектива и във взаимоотношенията. Да не забравяме, че най-трудното е да видиш себе си, а токсичният човек или не се вижда или не му пука за вас. Един нарцистичен или садистичен човек не се интересува как се чувстват другите. Той се интересува само той да е добре, а другите са само средство за задоволяването на тези болни отношения и амбиции. Един човек вкопчен в правила може да е вкопчен в тях заради страховете си и да импровизира, и пробва и различни видове токсично поведение, даже потисническо. Има хора, които се изживяват като „жертви“ и за тях е важно да се вкопчат и да накарат другия да страда заедно с тях. Те се „хранят“ със страданието на околните. Често карат околните да се чувстват длъжни да им помагат или да им вършат работата. Манипулативните поведения на вменяване на вина, за интриги и внушения са добър индикатор за токсичност. Без осъзнатост не можем да предприемем коректни действия.
Никога не забравяйте, че зад „токсичността“ във взаимоотношенията стои характера на човека, а той е несъзнавана психична структура. Да и личността много силно участва в процеса на общуване, но в среда на близко общуване характера се разгръща и „замърсява“ средата с вътрешните си конфликти. Личността по-скоро донякъде компенсира проблемните страни при общуване. Не можете да работите с характера на човека, защото това изисква многогодишна психотерапевтична подготовка, обучение и опит, а и желание от страна на човека с характерови проблеми. Важното е да се обясни спокойно ситуацията и в рамките на сериозен диалог да се помогне на човека да започне да вижда проблема. Така личността му ще започне да оценява токсичността на някои характерови черти и ще опита да ги компенсира по-успешно, стига да има желание. Ако няма желание, то човека е добре да бъде поканен да напусне колектива с ясното послание защо е поканен да напусне. По-добре е да се спаси добрата атмосфера на работното място и човекат с проблеми да получи ясен шанс да разбере, че има такива.
Така както казваме у нас се „улучват с един куршум два заека“ и в края на краищата е, и справедливо, и здравословно. Важно е човекът да напусне с ясното послание защо е освободен. На новото работно място той ще създаде подобна ситуация, тъй като характера е автоматично появяващ се, невидим за човека стереотипен модел на болни поведения и отношения. Така той ще има шанс да осъзнае, че има проблем поради появата му отново, а видян проблем е половин проблем, защото човекът ще поиска да се освободи. Замислете се, по такъв начин всички печелят. Не е здравословно да сме толерантни с токсичността, защото тя е токсична към всички. Много е важно обаче да не забрявяме, че въпросният „токсичен колега“ е човек като всички и заслужава коректност и добросъвестността, не да бъде „смачкан“ с обвинения, а да му бъде обяснен кое у него колектива оценява като проблем. Всеки човек заслужава своя шанс, а когато сме добронамерени, ние винаги сме склонни и намираме мъдростта да дадем този шанс за осъзнатост и корекция. Всеки от нас някога и с нещо е бил некоректен и дори токсичен, ако не за другите то поне за себе си. Да даваме шанс на живота у себе си и у другите ни прави човечни. Когато сме добронамерени, честни, коректни и подходим с уважение с човека, шансът не само да бъдем чути, а да бъдем разбрани нараства. Едва тогава се появява и възможността за осъзнатост и корекция.
