Забавлениееее. Умеем ли го?

Не мисля, че не умеем да се забавляваме. По-скоро някои умеят, други не. Зависи как си отгледан, какво си видял в детството си, с какво отношение си към живота, дали си готов да си вземеш от него хубавото и да му се наслаждаваш, радваш. Намирам радостта за умение и нагласа към живота, а забавлението за негова проява. Всъщност, въпросът за тази статия ми беше зададен така: „защо не умеем да се забавляваме?“. Не всеки би ми задал този въпрос. Всъщност всеки задава своите въпроси, отразяващи неговите собствени неумения и интереси. Намирам въпросът за интересен, „отварящ вратата на стая“ с важни теми за всички ни. Да умея да се забавлявам включва много неща.

Забавлението като игра. Детето си играе и се забавлява с играта. Играта е много сериозно занимание, в което тече процес на проучване и заучаване на ново умение, както и усъвършенстване на вече научено. Чрез позитивните чувства(интересно, радост, вдъхновение) вниманието се е концентрира върху проучване на онова, с което си играеш. Така с какво ще се забавляваме е отговорно нещо. Има хора, които се забавляват с „лоши“, даже вредни „играчки“. Много важен е изборът на обект на забавление. Той е фокусът на проучването. Така празниците в обществото със всичките им „забавни“ ритуали и церемонии са привличащи вниманието моменти на забавление. В тях фокусът е избирателно насочен към важни стойности, ние се „потапяме“ в тях и ги утвърждаваме.

Играта е много важна тема за нас хората. През 1928ма, холандският професор Йохан Хйойзинха издава книгата „Хомо Луденс“. Терминът означава „Играещият човек“. Той отдава огромна роля на играта като основен модел в човешкия живот, който е нужно да бъде признат по заслуга и важност. За сравнение ще изправя тук фигурата на: „Хомо Фабер“- произвеждащият човек, в който човекът на съвременната цивилизация се е превърнал. Произвеждащият човек е сериозен, отговорен. Той не си играе. Той произвежда, създава света на цивилизацията ни. За разлика от него Играещият човек носи една по-дълбока, любознателна същност. Тя се стреми към изследване на света и неговите модели, но по един по-лек, забавен начин. В него забавлението е начин на осъществяване на важния процес на изследване и заучаване по един по-фокусиран начин през емоцията забавление.

Забавлението с позитивна и така конструктивна нагласа, утвърждава у нас откритите в играта полезни модели и ги усъвършенства в умения. Това забавление винаги има конструктивен фокус. Да не забравяме, че един модел може да бъде бъде както забавлавние за игра, така и умението в упражняването му можем да обърнем лесно в нещо съвсем полезно като умение в ежедневието си – у дома, в работата си, в общуването с другите. Така подчертавам важността на това да умеем да избираме обекти на забавление и игра. Акцентирам и на думата „конструкция“, за да подчертая границата, отвъд която забавлението има неконструктивни резултати с обратен ефект върху забавляващите се, играещите, празнуващите. Думата „граница“ тук намирам за важен фактор задържащ ни в сферата на полезното и конструктивното, както и за пазещ ни от опасното и разрушителното.

Забавлението като неконструктивно поведение „на ръба“, напоследък срещаме все по-често, например под формата на употреба на наркотици както и всякакви поведения се отиващи отвъд здравото, конструктивното и полезното. Да не забравяме, че човешкото същество е любознателно и изследването на крайности е много често възприемано като игра. Всъщност изследването на крайностите е нужно на живота у нас, като част от познанието на света. Така ако някой се забавлява там „на ръба“ на живота, много други ще научат от неговия пример какво не бива да правят. В съвремието ни явно е модерно да се правят все повече такива опасни изследвания. От друга страна и възможностите ни да си осигурим все повече, все по-странни забавления са нараснали невероятно. Това ни доближава до лудостта „на ръба“, отвъд който индивидуалното забавление се превръща в трагедия и колективен опит, а оцелелите са временните „герои на деня“.

Спомням си за прочетен случай на човек седнал във стол с привързани към него балони за атмосферни изследвания. „Увисналият“ над летище в САЩ „герой“ хвърлил в недоумление и ужас пилотите на излитащите и кацащи самолети, като поставил в опасност не само себе си но и много хора. След сполучливото му сваляне, на въпроса: „защо го направи“, отговорил: „реших да видя какво ще стане“. Не сме ли често всички, всеки по свой начин в някакви абсурдни проби и грешки, без даже да си даваме сметка в за това? Странни изследователи на живота сме ние хората. И често изследването започва като забавление.

Забавлението заради самото забавление е важна тема все повече и повече. То е с цел генериране на позитивно чувство, но обикновено няма конструктивен фокус или по-скоро, самото забавление е позитивният фокус, а за засилването и удължаването му се ползват всякакви наркотични субстанции, алкохол и др.. Забавлението тук е самоцел и така единствен фокус. Днес имаме много възможности, а те демонстрират и често реализират безкрайната лудост на човешкото сащество. Животът е структура. Загубата на структура е разрушение и се нарича хаос. Структурата изисква конструктивни фокуси. Кой път ще изберем е наш избор, жизнеутвърждаващият – конструктивния или разрушителния. Факт е, че липсва ли конструктивният фокус, контекст, автоматично се проявява другия. Все пак живеем в бинарна вселена.