Стрес на работното място?
Рубрика СТРЕСЪТ В ЖИВОТА НИ
Работното място е свързано с една трета от денонощието ни. Като имаме предвид, че нормата е осем часа от денонощието да спим, на работното място изкарваме почти половината от съзнателния си, активен живот. То е мястото където „изкарваме хляба си“, на което срещаме предизвикателства, в които да развием умения. На него можем да се реализираме видимо за околните и да получим признание и обратни връзки. Работното място е място за социални контакти за много хора и също така важно място за личностово доизграждане. Много са измеренията на работното място и то е важна част от живота ни. Проблем е когато го фаворизираме, но е и проблем когато го неглежираме.
Всичко изброено прави работното място по един закономерен начин важен стресоген. Ако си спомняте, стресът не е лошо нещо, а важно нещо в живота ни. И проблемът не е в стреса, ако се адаптираме(разбирайте ако се справим) той изчезва. Проблемът е в дистреса – продължителния стрес поради несправяне и недобра адаптация. Виждате колко много са важните страни на работното място, които представляват за нас предизвикателство и така условие за развитие. И тук идва деликатната ситуация, която е нужно да оценим на работното си място.
Първото нужно нещо е да оценим: „Това моята работа ли е?“. В „моята работа“ намирам предизвикателства за развитие, интересно ми е и тя ме въодушевява да продължа развитието си. Може да има натоварване, но ако индивидът е интелигентен да прецени дозата и броя на предизвикателствата, стрес няма да има или ще е минимален и здравословен. Честно е да кажеш: „това мога“ или „това не мога“, за да се развиваш с постепено нарастващи предизвикателства, отговарящи на нивото ти на умения. Не мисля, че са много хората, които спадат в тази група. Ако: „това не е моята работа“, тогава задачите приемам като тежест, липсват предизвикателства и вдъхновение и работата се превръща в товар, който понасям само заради дохода, а дистресът идва в комплект закономерно.
Ситуацията е коренно различна от предходната, защото генерира много неудовлетворение, фрустрация и понякога вътрешна съпротива. Само тази душевна ситуация вече генерира стрес, защото върху работата се появява „товара“ на негативното психично състояние и автоматично тази работа се превръща в стрес. Затова е важно да намерим работата, която ни харесва и я работим заради самата нея, а не работата, която работим насила заради дохода, бил той и голям. Вероятно някой ще каже, че това е идеалното положение, което не съществува. Вероятно. Но също е вероятно, че ако човек намери житейската смелост да пробва, да се учи и да се концентрира върху развитието на ресурса си в неговата посока, то въпросното идеално положение става често реално.
Второто важно е да разберем, че са ни нужни предизвикателства, за да имаме стимули за развитие, за научаване на нови неща. За съжаление много хора не искат да се развиват или поемат прекалени натоварвания. В случай на липса на предизвикателства се упражнява дълго едно умение и се натрупва скука, неудовлетворение и често апатия. Чувал съм многократно: „ден да мине, друг да дойде“. Този феномен може да се развие в стрес, тревожност или депресивност. Не само прекаленото предизвикателство или липсата на адаптация развиват стрес, но и скуката, апатията, липсата на интерес и удоволствие. Липсата на удоволствие, удовлетворение ни вкарва в негативизма и оттам в стреса. Ако хронично нямам усещане, че живея, нямам удоволствие, радост, признание, автоматично се повишава напрежението, разбирайте влизам в дистрес.
Същото важи и за хора, които не се занимават с нищо, не работят, нямат смислено занимание. Важно е да разберем, че да правиш нищо не е „нищо“, а поведение с негативни последици и стресът отново може да е най-ранния белег. Липсата на удовлетворение, удоволствие, и радост свалят стреса, защото казват на психиката: „успях, справям се“ и сочат способност за житейска адаптация. Повечето хора днес гледат на работата само като средство за изкарване на пари, а Конфуций казва, че: „който харесва работата си, няма нито един работен ден“.
Считам за нужно и здраво да преразгледаме отношението си към работата като към важна част от живота ни, в която можем да намерим здравословни предизвикателства, удоволствие и радост. Също така намирам за важно да споделя, че мотивацията, с която вършим нещо определя и крайния резултат. Душата няма нужда от много пари, а да се радва, да и е интересно, като вдъхновението да е основния и мотив. Да, средствата са важни, но сложим ли тях като основен мотив, най-често стресът е наш сигурен спътник.
