Стресът и забързаното ежедневие. Рискове и феномени
Рубрика СТРЕСЪТ В ЖИВОТА НИ
Живеем в забързано време. Всеки иска още, повече, по-високо, по-далеко, по-дълбоко, по-…, по-…, по-…, пари, успехи, признание, дрехи, коли, пътуване, забавления, удоволствия. Списъкът е безкраен. Тази динамика увлича и резултатът е сегашния напрегнат начин на живот, който е увличащ за едни и стресиращ до невъзможност за други и даже разболяващ. Считам, че има фактори и феномени, които е желателно да вземем предвид, за да оценим коректно личната си ситуация, търсейки отговор на въпроса за границата между динамиката на ежедневието ни и стреса.
Първо мисля, че не всяко човешко същество е с еднакви възможности за поемане на напрежения, с еднаква енергия и с еднъкъв ресурс – интелектуален, емоционален и характеров. И не намирам това за проблем. Ние сме индивиди и сме различни. В това е красотата на света, в който живеем. Така от една страна различията водят до неизбежния стрес: едни да искат, могат и реализират, а други да гледат, да се сравняват и опитват, но да не могат и да са тревожни от фактите или да се депресират. И за двете, условно казано групи считам, че все по-забързващото се темпо на цивилизацията е вредно. Просто едните хора го понасят видимо по-леко, а другите по-тежко.
Друг фактор е възрастта. Нормално, младите хора са амбициозни, енергични, напористи, по-склонни към риск и заучаване на нови модели, към изследователство. С възрастта се засилват обратните тенденции, като не би следвало това да е проблем. За съжаление, ако се загледаме в постоянно качващата се пенсионна възраст и липсата на разграничение в изискванията към различните възрасти в работната среда, виждаме даже официализиращи стреса тенденции. Ясно е, че по-възрастните са подложени по-принцип на по-висок стрес, а те са с все по-намаляващи адаптивни възможности, чисто биологично.
Този задълбочаващ се феномен е логично да реализира повече стрес и съответните болести и разбира се спестявания на осигурителните каси. Те все по-дълго ще получават пари, а съотнесено с преди ще плащат по-къс период от време, както за пенсии, така и за здравни грижи. Така хората поемат повече стресов риск и съответно риск от болести, а обществото нехае за реалните тенденции в него, както и за хората, като свежда проблемите до цифри, а не до реално здраве и здрави разбирания за него.
Добре е да знаем някои психологични феномени. Динамиката на логичния ни ум е бърза, много по-бърза от тази на тялото и неговия „ум“ – душата. Умът ни измисля бързо, тялото се адаптира бавно. Цялата ни цивилизация е доминирана от менталните ни умове и техните апетити, а те са безкрайни. Умът по същността си има активна природа и е безкраен, стреми се към все по-нагоре, и все по-нататък, и е склонен, и рискува да се изгуби там. Това го прави творец, който в крайността си е разрушителен.
Душата има бавен ритъм. Тя следва ритъма на живота, на случващото се, защото има реактивна природа. Тя е дълбоко свързана със земята, природата и живота. Тя не може да понесе продължително дълго време действащ бърз ритъм и се разболява и така разболява и тялото. Това, че едни хора издържат, а други не на бързо темпо на живот не означава, че прекалено бързият ритъм няма да увреди и двете групи. Така у нас има принципно заложено разделение на вътрешните същности, което води риска от разцепление. При животните не е така. Там дистрес няма, освен ако животът на животното не е свързан с хората и средата им.
Това оформя като важен феномен дисоциацията. Какво имам предвид? Едната динамика е обществена, другата е индивидуална. Част от обществото може да откликне на забързаната динамика, друга не. Така едната част е адаптивна, а другата и то определено все по-голямата не успява. Ако считате, че не съм прав, погледнете средната класа в Европа. Тя намалява, за сметка на все по-голямата поляризация в обществото. Така е и в Америка. Динамиката за „все повече…“ води до „разкъсване тъканта“ на обществото чрез поляризацията и това се усеща. Ако считате това за нормално, аз не съм на това мнение. Ако днес младите и онези с хъс за успех и печалби са на върха, то утре те ще живеят в един разпокъсан от все повече противоречия свят, в който самите те ще съществуват все по-трудно. Парадоксът е, че несъзнателно ще са участвали в създаването му.
Човекът подложен на стрес се дисоциира – отделят се мислите от чувствата, като човекът все повече мисли, а чувствата му са потиснати, за да не се страхува, тревожи. Клинично това се проявява с тревожности и депресии. Отвъд дисоциациата са психозите, най-известна от които в публично пространство е диагнозата шизофрения(името идва от „скизо“ – разцепване). В обществото все повече се срещат сериозни диагнози като шизофрения, бордерлайн, биполярни и други тежки разстройства. Психиатричните клиники у нас са пълни и ако ви се наложи да бъде настанен близък, това определено е проблем. Това е факт. Дисоциацията сочи, че стресът на дълбоко несъзнавано ниво е минал критична точка и личността влиза в регрес. При крайните психотични състояния тя е в разпад. Пиша тези редове, за да се алармирам, за да се знаят в обществото рисковате и тенденциите в момента. Ако не вземем мерки навреме, рискуваме да влезем в по-сериозен обществен разпад, който ще има непредвидими последици.
