„Стресът е виновен“. Как влияе стресът на организма
Рубрика СТРЕСЪТ В ЖИВОТА НИ
Интересно е, че много хора считат стреса за нещо външно. Не мисля, че стресът идва отвън. Той е напрежението, което чувстваме в тялото и психиката си, когато не се справяме с някакво предизвикателство или с нещо в живота си, което ни е нужно. Стрес усещаме и когато сме поели прекалено много ангажименти и не успяваме да се справим поради ограниченото време, а не поради неумението за това.
Ние имаме нужда от стреса, твърди Ханс Селие. Стресът ни мотивира да мобилизираме ресурс за справяне със ситуацията, да се адаптираме. Ако усетим напрежението влизайки в предизвикателството и намерим начин да се справим, стресът изчезва и на негово място се появява радост, удоволствие, удовлетвореност и спокойствие. Така стресът е важен. Той е сигнал за действие.
Какво обаче се случва в случай, че не чуем стреса и не се задвижим, не положим усилие, не намерим начин да се справим? Следва вдигане нивото на стрес, защото предизвикателството е останало. Той е сигнал, не е симптом. В симптом и разболяващ фактор се превръща, когато не „чуем“ сигнала. Да се справим е добрата формула. Може понякога и да се откажем и това също сваля стреса, но не от всичко можем да се откажем. От нужните ни неща не можем да се откажем и те остават в живота ни като предизвикателства, разбирайте и като стрес – напрежение за действие. И ако действието ни е възпрепятствано от неумение, страхове, неувереност и какво ли още не, тогава остават и предизвикателство и стреса и той постепенно нараства все повече във времето. Това вече е конфликт, при това хроничен. Тук се появява терминът: „дистрес“.
Често за неумението за действие, неувереността и липсата на умения ние не си даваме сметка или ги неглежираме, но те са причина за нарастващия стрес. Освен това предизвикателствата, пред които живота ни изправя се увеличават с времето и това, плюс всички изброени до тук феномени се превръща в огромен стрес, който вече не е просто стрес. Говорим за дистрес, което е хроничен стрес. Всъщност стресът ни стимулира да действаме и се адаптираме, а дистресът ни разболява. В дистрес са и прекалено ангажираните хора, поели много отговорности, задачи, робота, без знечиние от причината.
Стресът е реакция на предизвикателството. Той често не прави разлика във вида на предизвикателствата, а се трупа с увеличаване на броя и значимостта им. Колкото човек по-малко неща може и колкото по-трудно се справя, толкова е по-податлив на стрес, който натоварва предимно сърдечно-съдовата система, но на практика целия организъм. В такива случаи може да се вдигне кръвно, да се появи главоболие, болки в кръста, шията и други места на тялото или да се появи тревожност.
Сценариите са различни, като независимо от конкретния симптом е желателно да не се омаловажават индивидуалните житейска ситуация и история. В случай, че индивидът се е адаптирал по някакъв начин на житейско ниво с дистреса, разбирайте живее с него, но за сметка на това, че мазохистично издържа или не се прояви симптом, е възможно напреженията да потънат на по-дълбоко ниво с поява на сериозни телесни и психични болести. При всички положения стресът е един от най-ранните сигнали, на които е нужно да се обърне внимание, като се потърсят причините и се работи с това човека да се научи да се справя с предизвикателствата или ако е поел твърде много да се откаже от част от тях.
