Семейните скандали и децата
Рубрика ЗА ДЕЦАТА НИ
Да разгледаме една от най-честите причини за безотговорно травмиране на децата. Работих преди години с млад човек на около двадесет години с изключително тежка психична патология. Беше с тежко тревожно разстройство с двукратен престой в психиатрична клиника в рамките на няколко години и с психотичен епизод. В работата ни както обикновeно стана въпрос за рожденното семейскво, в което живее и коментарът му беше: „Докторе, ако у дома някой ден няма скандал, това не е моето семейство.“ Отговорът му ме впечатли, тъй като всеки скандал между родителите травмира детето, а в случая става въпрос за хронична детска травма с особена тежест поради продължителността на въздействието й. Колкото по-малко е детето, толкова по-малко разбира причините за свадата, но емоционалната, вербалната и нерядко физическата агресия травмират без значение от причина, а поради факта.
Едва ли има семейства без скандали или поне аз не съм срещал такова. Може би защото работя с травмирани хора. Агресията в невротичното семейство е нормално събитие. Невротичният родител носи в душата си много негативни емоции – гняв, разочарование, тъга, неудовлетвореност, озлобление, завист, недоволство и много други, както и множество вътрешни конфликти, които търсят посока – обект или субект на разтоварване. Агресията е най-бързият и ефективен начин да разтовариш негативната си емоция и конфликти. Да, еготично е да „смажеш“ някого, за да ти олекне, за да „излееш отровата“ от душата си, пък било и с предтекста, че си прав. За мен в семейството правотата няма значение, защото правото потиска единия за сметка на другия.
Всъщност дали битката за правота е и от двете страни или едната налага силово правото си безапелационно, резултътът е страшен за всички в семейната среда. Да, страшен е за всички, защото губи и наложилият правото си, губи и потиснатия, губят всички „сражаващи“ се, губят и децата. Всички постепенно загубват принадлежността си към семейната група поради нараняването – емоционално или физическо и така загубват емоционалната си свързаност. Много пъти съм мислил, че е по-добре да се разделят хората, вместо да продължават да се нараняват безогледно жестоко, пък макар понякога и само с подмятане на думи, но на практика нанасяйки си емоционална болка. Повтарям твърдението си, че скандалът е безогговорно явление, което травмира всички, сочи незрялост на индивидите и неумение за здраво общуване.
Семейните скандали са токсични за децата. Споменах, че те не разбират причините, но понасят резултата на негативната емоция, отношения и поведения, като разрушаващо тяхната психична устойчивост явление. Мама и татко са най-важните роли в живота на индивида до 18 години, тъй като са първите модели на съотнасяне. Те са ни поканили на този свят. Техните отношения, взаимоотношения и поведения се копират от детето безкритично или отхвърлят болезнето критично. Ако родителите не присъстват в живота на детето по здрав начин, те го разболяват като личност и често на практика са първоизточник, и на клинични симптоми. Стабилността на семейната среда, както и топлата емоционална атмосфера в нея са основен фактор за формиране на здрав индивид, както и за способността на индивида да формира в живота си здрави връзки. Обратно, негативната и конфронтационна атмосфера травмира и представлява негативен опит, който също като позитивните модели се усвоява от формиращата се личност, едно към едно.
В практиката си забелязвам, че хората приличат най-често на родителя си от същия пол. Ние копираме житейски модели от родителите си и формираме собствения си живот по подобие на онзи, в който сме живели като деца. Във феномена на копирането включвам и избора на партньор по подобие на родителя от противоположния пол, без значение, че примерно е бил насилник, алкохолик или нещо друго. Много често срещам учудени погледи с коментари: „Олелеее, че аз приличам досущ на майка си“ от жените и „съпруга ми е като баща ми“. Не можем да избягаме от моделите ако не желаем, но ако желаем можем да трансформиране негативните модели, които сме усвоили в позитивни. За това е нужно не просто желание, а много желание да осъзная моделите, които живея, както и търпение, воля, и жажда за добър живот. В противен случай скандалите се предават от поколение на поколение и тровят глупаво и безотговорно човешкия род.
