Как да разбираме по-добре децата си
Рубрика ЗА ДЕЦАТА НИ
Децата си каним на този свят с любов. Без любов деца не идват. Когато обичаме, енергията в телата ни тече силно и кръвообращението е добро, а това означава, че сме жизнени, не просто живи. Всичко това са условия, при които деца естествено се появяват. Дошли децата поканени с любов, тя им е нужна, за да останат в света, да са здрави физически и психически и да пораснат здрави, добри хора. Живяли в любов, това ще видят, живеят и предадат на техните деца. Дете живяло в семейство на родители спокойни, разбиращи се, обичащи се, в семейство без скандали и грозни отношения и поведения, ще стане спокоен, емоционално уравновесен човек, способен да създаде здрава връзка и здраво необременено от негативи потомство.
Днес всички са твърде много „в главите си“ и мислят, мислят, а емоциите са потиснати, телата са блокирани. Хората живеят по график, правят планове, сметки, пари, още пари или просто оцеляват ден за ден, а това отнема времето за радост и любов. Чувам, че все повече жени правят планове за дете съобразени с плановете за кариерно развитие, според астрологични прогнози, според всякакви звучащи им за логични основания, базирани на потоците информация, които ги заливат. Така според умни книги и модерни изисквания за постоянно мониториране на бременността, те я изкарват стресирани от всякакви страхове и несигурност. След раждането сложната схема на презумции и условности продължава. Детето се гледа по книги, още в невръстна възраст му се дава телефон и таблет, с които да си играе и да не занимава със себе си родителите. Поръчва се храна на детска кухня вместо мама да сготви с любов, праща се детето на ясла, тъй катко родителите трябва да работят. Така за детето поканено с любов, все няма достатъчно време да бъде обичано.
Обичта е чувство, емоция. Това е енергийна вълна, която за да премине през нас е нужно времето да се отключи, да достигне някакъв емоционален пик, при който да ни обземе и след това да се уталожи. Когато чувството любов премине пред родителя достатъчно силно, емоционалната вълна се прехвърля и на детето и то се „захранва“ емоционално с тази „топлина“ и се учи на нея. Душата се „храни“ с любов. Когато човек има отношение към дете му отделя време, той се грижи, докосва, общува, играе си с него, храни го, пее му, завива го, чете му приказки, разказва му истории. Така се създава поле на любов. Когато си близо до някого започваш да го разбираш, но не просто с главата си. Започваш да го усещаш, да го разбираш с чувствата си, без думи и всичко това става през отношението. Топлото отношение създава трайно емоционално поле на сигурност и принадлежност, в което детето не просто да порасне, а да се изгради като човек можещ да изпитва зрели чувства, да обича и самият той да създава поле на любов около себе си.
И така, „как да разбираме децата си“ е въпрос с първи отговор: „с любов“. Когато човек обича, той вече психически е близо до когото обича. Любовта е чувството, което ни придвижва напред „към“ някого и нещото, които обичаме. Когато обичаме сме близо, и прегръщаме и целуваме, не просто виждаме и говорим. Тогава чувстваме и усещаме човека много повече, а и той се отваря да бъде видян, чут, усенен по-добре. Близостта само дава възможност за разбиране в човешки план. Ние сме хора. Имаме нужда от емоция и сетивност, не само от когнитивно разбиране. Разбирането ползва много сетива и така има много измерения. Мога да видя от километри, но мога да чуя от стотици метри. За да помириша са нужни метри, а за да докосна е нужна една ръка разстояние. За да вкуся е нужно още по-малко разстояние. Чувствата и усещанията се включват също на по-близките разстояния. Колко много измерения и дълбочина като видове сензори ползва човешкото разбиране за някого или нещо. И колко много и същевременно малко е нужно да вложим в отношението си любов, за да разберем.
