Защо не мога да спя? Защо ми е нужно да спя?
Рубрика СЪН И БЕЗСЪНИЕ
Много хора днес страдат от безсъние и като че ли в последните години, с увеличаване на напрежението в света, стават все повече. Срещам често този симптом в кабинета си или познат споделя това. Безсънието е един от симптомите при тревожност, при депресия, но и при дълготраен или силен стрес. Също така е симптом при много други психични разстройства. Според мен рядко се срещат хора, които никога не са го „срещали“ в живота си или поне не са имали проблем със съня. Много от вас знаят колко мъчителен и изтощаващ симптом е безсънието. Но, за да го разгледаме като феномен, първо считам за нужно за погледнем каква е функцията на съня ни. Да спим е важна част от денонощието. Даже много важна. Нормата е да спим в тъмните часове на денонощието, които съответстват на нагласата ни да се „затворим навътре“ в себе си. Да не забравяме, че чрез съня имаме важна „работа“ да вършим там „вътре“. Затова една трета от денонощието е предвидена за сън.
От една страна сънят ни осигурява отпускане на тяло и психика, при което минаваме в икономичен режим на разход на енергия. Клетките ни кумулират в спокойно състояние достатъчно от нея за през деня, когато е нормално да сме активни и да я изразходваме. Така когато спим, условно казано сме „на зарядното“. Качеството на процеса зависи от способността за отпускане и сън и тяхната дълбочина. От друга страна, докато спим, подсъзнанието подрежда и преподрежда споменната преживелищна база. Смисъла е новите изживявания да формират коректни нови дълбоки разбирания, а досегашните такива да бъдат коректно актуализирани и надградени, без в тях да настава объркване или конфликти. Това ни развива в дълбоките психични нива, като повишава реактивната ни адаптивност в света. Да, сънят е може би най-важната функционална основа на интелекта.
Много хора считат съня за неважен и съкращават часовете си за сън, с цел да имат повече време за работа, за изживявания. Чували сте мисълта: “от сън спомени няма“. Спомням си и мисълта: „всичко е до време“. Съгласен съм, че понякога се налага да спим по-малко, но хроничното недоспиване се превръща в болест. По време на съня преживяното се интегрира в дълбоките пластове на несъзнаваната част от психиката, за да бъде ползвано адаптивно в аналогични на изживяните вече ситуации. Интегрира се жизнения опит. Така съня е не по-малко важен от изживяванията във „външния свят“, защото без него психиката се претоварва и може да навлезе и в сериозно психично разстройство като тревожност или бърнаут.
Също така безсънието или дори некачествения сън могат да увеличат нивото на стрес, поради натрупване на преживелищна информация, която не може да се интегрира коректно. Така е възможно човекът с безсъние да навлезе и в „порочен кръг“. В такъв случай, колкото по-ниско е качеството на съня и по-изразено безсънието, толкова стреса е по-висок, а способността за работа и всякакви, даже и радостни изживявания да намалява. Постепенно възможността за поемане на нова, „входяща“ преживелищна информация намалява, увеличава се стреса и безсънието и се увеличава необработената информация. Психиката постепенно се „задръства“ и тревожността и депресията са естествено развитие на този патологичен „порочен кръг“. Едни от първите съпроводящи симптоми, сочещи феномена може да са: 1. Лесна уморяемост 2. Трудност за концентрация на вниманието, 3. Раздразнителност или апатичност, 4. Затруднена активност или усещане за усилие при такава, 5. Липса на радост и други.
Всичко описано прави съня изключителен психичен феномен, чието нарушаване винаги заслужава особено внимание. Той показва неумение за поддържане на собствения психичен и житейски баланс. Темата е много интересна и важна, а въпроса: „как да преборим безсънието?“ е много тясно преплетена с дълбокото ни разбиране за живота и неговото качество. Последното с удоволствие бих разгърнал в тема по-нататък, но не само тук в редове, а нещо в по-обемно. Парадоксът е, че лекуваме болестите, тоест, сражаваме се с тях, а не знаем как да сме здрави. Това е и от любимите ми теми, която не спирам да изучавам. Намирам за глупаво да чакам да се разболея, когато мога да опитам да променя някои от отношенията и поведенията си. Е, поне мога да пробвам.
