В търсене на човека
Споделям размисли за болестта на болестите ни
Homo homini lupus est(човек за човека е вълк) е стара максима. Максимата на джунглата. Изял или изяден. Защо? Простичко е. Такъв е животът тук на земята. „Тук е за страдане“ съм чувал от старите хора. А също съм чувал и :“Когато умреш ще отидеш при Исус и ще си щастлив, там е царството
Божие“. Удобни извинение и надежда криещи мазохистична слепотата. Станали сме много добри и в страдането и в оцеляването, а някои в изяждането на себеподобни. Джунгла. Докога? Война. Защо? Рептили. При това с претенция за Sapiens? Няма ли да поискаме да надрастем джунглата около и у нас? Нали имаме глави да осмислят?
Кръстили сме вида си Homo sapiens sapiens, тоест много умен човек. Думата сапиенс(умен) следва два пъти думата човек. Да, ставаме все по-умни, учени, научни, но дали не развиваме само
Sapiens/има/ у нас. Къде е Homo/човека/, къде е сърцето му формиращо неговия същностен център? Умее ли той да обича, просто защото обича? Когато обичаш не воюваш, не изяждаш, не завиждаш, не се състезаваш, не можеш да откраднеш, да нараниш. Тогава даваш и получаваш нужното. Обичта сама по себе си дава. В джунглата всички оцеляват – и изяли и изядени. Това е война повсеместна. Във войната взимаш, не даваш.
Днес обществото на Homо sapiens sapiens се управлява от закони, по дълбокия им смисъл, за да не се избием, за да има ред, мир, но едно човешко общество би могло да има и други принципи – неписани, неналожени и узаконени. Те са в „морала на сърцето“. И не говоря просто за онзи религиозен морал, който казва: “не убивай, не кради, не…..” налагайки ценностите, а за онзи
Човешки морал, който ако си Човек, нямаш нужда да напишеш, но няма и да го погазваш, защото погазиш ли го, погазваш себе си. Този „морал“ не налага ценности, той ги приема, защото ги усеща и осъзнава за истинни. Такъв морал идва от нуждата за избор на обичта за водещ принцип на едно бъдещо общество. Той ще наложи и отговорност към земята и едно различно бъдеще на живота на
планетата. Обществото на Homo sapiens reus (Интелигентният отговорен човек).
И ще ме попитате вероятно каква е връзката с психичните заболявания? Всякаква. Това са просто част от видимите жертви на тази „човешка джунгла“. Какво да кажем за невидимите и безбройните, онези които живеят безлично, бездушно, „задушливо“ ден за ден оцелявайки? Нужно е търсене и съживяване на Човешкото у тези хора, на способностите им да чувстват, да усещат, да обичат, да дават и получават, да общуват, да живеят истински. Чудя се защо толкова прости неща са трудни до невъзможност. Всъщност не се чудя. Проблемът е в това, че сме невротици и обществото ни е невротично. Неврозата ни е „бичът“ на човечеството, но и огромният стимул да се излекуваме от нея. С нея ще продължим да живеем в „тъмните векове“ и да търсим щастието и любовта там където ги няма. Но за това всичко ще пиша по-натътък, защото си струва или поне според мен.
(Д-р Владимир Пожарашки)
