Родител и възпитание(част1) За Майчиния и Бащиния модели
По Чернови на интервю за puls.bg
В България след поколението израснало в социализма, част от което отгледа деца в условия на прехода и поколението, отраснало на улицата при този преход, като че ли се загуби вярната представа за възпитание на децата. От години се е формирала една доста пасивна нагласа за възпитанието – при родителите тя може да бъде от безучастно формиране на характера на детето, задоволявайки само неговите материални потребности, до положение на пълен контрол и менажиране ежедневието на детето. Каква е ролята на съвременния родител, на майката и бащата?
Още в социалистическите години старите силови модели на възпитание тип „Макаренко“ с пръчката бяха отхвърлени, но не бяха успешно заменени с нови и здрави такива. Премина се към това детето да бъде оставяно за отглеждане на баби и дядовци, които или самите те са възпитавани рестриктивно и съответно възпитават с рестрикции, или са прекалено отстъпчиви с внучетата. Също така заетите родители оставиха децата си на „възпитанието“ на улицата и всякакви нови поведения и отношения. В постсоциалистическите години е практика децата да се оставят на възпитанието на съдържанието на таблети и телефони, където има всичко и да правят каквото си искат. Колкото до „пълния хладилник“, той не възпитава отношения и поведения. Радвам се, че мога да коментирам темата за възпитанието, защото не просто я намирам за много важна за обществото, но считам и че обществото нехае за нея.
Да си родител не означава да дадеш живот на дете, а да създадеш човек. За съжаление в много домове родените деца си остават психично незрели деца, макар и на сериозна възраст. Не е учудващ феноменът, когато самите родители са непораснали деца. Всяка възраст има своя водещ ролеви модел, а родителят е човек, който е достатъчно зрял да поеме отговорността да създаде следващите човеци. Създаването на една зряла личност изисква до двадесет години. На осемнадесет-двадесет си достатъчно зрял да започнеш да се грижиш сам за себе си, да започнеш работа и плащаш сметките. Растежът на личността продължава до момента, в който станеш пригоден да поемеш отговорност за семейство, дом и дете, при това не само в материален план, а и в психичен, духовен план. Тоест, дораснал си зрелостта да се грижиш за други хора. Тогава чак можеш да станеш родител.
Родителят е институция с много функции, а една институция е многопластово формирование. Тя има организация, може да поеме системно, при това дълготрайно определени функции и да се грижи за хората, към които ги е поела. Институцията има осъзнатост за роля и функция, поема отговорност и довежда поетото докрай. Тя има силно структурираща роля относно онова, за което си грижи. Да си родител е много сериозно начинание, чийто смисъл едва ли се осъзнава добре от повече от половината хора, а друга сериозна част едва ли имат нужната култура и интелект да поемат адекватно функцията. Да не говорим, че от опита ми повечето хора нямат достатъчен набор от здрави поведения и отношения. И двете са модели, които се заучават от детска възраст предимно през примера от родител, а в по-късна възраст за оздравяването на някои се работи психотерапевтично понякога с години.
Онова, което родителят умее и знае, него ще предаде на детето. Това важи както за здравите, така и за болните модели. Майчиният модел на родителство е обгрижващ и подкрепящ. Това е прегръдката, люлката, гърдата. Бащиният родителски модел е също подкрепящ, но стимулиращ. Само двата заедно работят коректно, когато според ситуацията са в синхрон. В практиката ми деца на самотни родители винаги носят дефицитите на липсващия тип модели въпреки определените старания на родителя да компенсира липсата. Така майка и баща са различни ролеви модели, всеки от които има строго специфично място в изграждането на следващия човек. Колкото до безхаберния родител и свръхконтролиращия родител считам, че и двете крайни роли имат всяка от тях своето специфично увреждащо децата действие. Няма здрава крайност. Здравето е баланс и може да се постигне само от човек с балансирани поведения и отношения. Също така само такъв човек може да възпитава следващия здрав човек. В този случай за важни намирам понятията осъзнатост и отговорност.
