Родител и възпитание(част2) За възпитанието и неговите стъпала
По Чернови на интервю за puls.bg
В продължение на предходния въпрос, в училището се тиражира репликата, че отговорни за възпитанието на детето са родителите? Действително ли само родителите в съвременното общество изпълняват ролята на възпитаващи детето? Още повече, като се има предвид, че то от 3 до 6 най-често посещава детска градина, където прекарва време, по-дълго от работния ден на родителите си… Не бягат ли от отговорност тези институции по отношение на участието си по възпитанието и формирането на личността?
Родителят е първият отговорен за възпитанието на детето. Той го е „поканил“ за живот. Намирам обаче възпитанието за стъпаловиден процес на градиращо се личностно развитие. В него родителят е първа и водеща инстанция, но детската градина и училището също са част от стъпалата и условия за развитие. Навремето религията като обществена институция е била възпитаващ фактор, при това го е вършела успешно хилядолетия. Всъщност в обществата е имало и има различни възпитаващи хората институции, които на различните нива от развитието на личността се грижат за изграждане и поддържане на устоите на обществената структура, създавайки и поддържайки социално вградими индивиди.
Днес е важно обществото да разбере, че то е „широкото възпитателно стъпало“ за всеки от нас, а така и за самото себе си. И нещо важно, то е такъв фактор за цял живот, за разлика от родителите. Нужно е обществото да е осъзнато все повече за ролята си. На практика, това беше по-ясно видим факт в миналото, отколкото днес. Днес нарцистичните тенденции правят индивида и неговото благосъстояние в материален план център, а изграждането и поддържането на общовалидни ценности, както и умението за емоционално свързване остават назад и се размиват. И, за да отговоря генерално на въпроса ще кажа, че днес като че ли всички бягат от отговорност и това ми прилича на игра на волейбол. В нея възпитанието, разбирайте децата и отговорността за създаване на зрели човеци се „прехвърлят през мрежата“ от почти всеки.
Нужно е да се замислим за тази възпитателна йерархия, която започва с родителите и семейството, минава през образователните и обучителни институции и отива към обществените възпитателни инструменти като изкуства, празници и общностни мероприятия, където се учим на общуване като индивиди в принците на една коректна, позитивна и конструктивна заедност. Ако се замислите, и в животинския свят съществува този принцип, но на едно доста по-първично, а така опростено ниво. Добре видимо е и в първичните човешки култури, изследвани по цял свят. В нашето усложнено общество за съжаление като че ли принципите се размиват и преминаваме към все по-самоунищожителни експерименти, които поставят не само човешкия свят под въпрос, а и живота на планетата. Погледнете войните и оръжията за масово унищожение, загубата на истински стойности и подмяната им с масови екперименти в тази сфера. Лудостта шества по света и живота на човека е поставен под въпрос заради интереси.
Намирам възпитанието и отговорността за това в какво възпитаваме потомствата си за изключително важни за вида ни ако искаме бъдеще. Важно е да възпитаваме човеци, а не интереси. Често откривам ситуация, където винаги има някой безотговорен или някой е прекалено отговорен, но е трудно за хората всеки да разбере своята доза на отговорност според мястото си във възпитателната верига. Да, възпитанието е верижният процес, в който в началото си възпитаван от верига хора, всеки със своята роля, а после ставаш възпитател в някое звено от веригата. И не намирам за нужно, даже намирам за вредно да имаме обвинения по веригата, а вместо това да поемем всеки своята отговорност – според момента и ролята.
Детето има нужда от простичко разбиране защо му е да учи модели, а на родителя, учителя и всички други възпитаващи – да поемат осъзнато отговорността да владеят здравите модели, на които ще учат децата и въобще бъдещите човеци. Така възпитателния процес се ръзгръща и като самовъзпитателен, в смисъла да се учиш цял живот да живееш здраво и по такъв начин всички са част от един непрекъснат процес. Да, зрелият човек се самообучава и развива. Така чрез осъзнатост и отговорност се създават условията за здрав порядък чрез устойчиво развитие от поколение в поколение за цялото общество. Просто всеки си стои на мястото с неговата отговорност без нуждата от сравнения и прехвърлятето й като волейболна топка.
