За живота от празник на празник и за живота празник

По Чернови на интервю за puls.bg

Българинът от доста време сякаш живее от празник на празник, от почивка на почивка. С приключване на лятото се настройваме за Коледните празници, после на Великденските… Какво не е наред в този режим? Какво ни липсва? Не е ли това едно раздвоение на личността?

Хубав въпрос. И аз имам такъв. А какво прави българинът между празниците? Ако някой усеща „празнота“ между празниците, а ги чака, за да се почувства жив, това означава, че не е осмислил времето си между тях. Означава, че го кара някак си, кара живота си по течението както е дошъл, а не е намерил своята работа, своето занимание, в което да вложи душата си. Конфуций казвал, че ако харесваш работата си, нямаш и един работен ден. Много хора тук не са доволни с онова, с което „изкарват хляба си“, но този „хляб“ не е „вкусен“. Тежи работата насила, която „трябва“ да работиш, и тогава очакваш празника като спасение, а отиваш на почивка, за да ти олекне, за да се отпуснеш, защото не издържаш. Празниците пък са нещо прекрасно. Събираме се с близки или с приятели, свободни сме да пътуваме, да правим каквото ни хареса, да сме себе си.

Онова, с което бих могъл да свържа работата и празниците, това е свободата на избора. Да си свободен е прекрасно, но свободата може да не е само по празниците. Не можем да наречем двата режима – свободен и несвободен раздвоение на личността, но самото наличие на два режима на живеене е много показателен за липса на здрава връзка между двата типа дейности. Не можем да сме себе си само на празници. Ако нещо ме натоварва, означава, че или не съм преценил достатъчно добре количеството натоварване, или типа на занимание или начина. Не ме товари онова, за което съм устроен. Кое е то обаче? Ето това е интересен въпрос, до чийто отговор повечето хора не стигат.

Считам, че всеки от нас е отговорен за себе си да потърси отговора на този въпрос, тъй като всеки идва на този свят с определени възможности и качества. Условно казано всеки има вътрешен дизайн, който е онова, с което човека се ражда. Това определя и начина на функциониране, и типа, и количество енергия за това. Много е индивидуално при това до степен, че двама еднакви не са се раждали. То дефинира не само конкретната работа, а и типа, и начина, по който човекът е предвиден да функционира. Когато си на твоето място, по твоя начин, това не натоварва, а имаш и силата и способността за него. Може да звуча странно, но практиката ми го доказва.

Въпрос е на отговорност да се поинтересуваме и поработим с това, за да го разгърнем. Така да живея и работя себе си, по моя начин е и избор. В противен случай животът се превръща в едно самонасилие, резултатът от което е неудовлетвореност, недоволство и негативизъм до силна фрустрация. Когато си в подобно състояние, енергията за живеене се блокира и лесно се уморяваш, всичко ти идва в повече, а понякога до непоносимост, и ставаш незнайно защо негативен. Може да се усети като стрес, даже до тревожност и даже в някаква степен на депресивност. В такъв случай е нужно изследване какво се случва с човека в житейски план, за да се „разплете“ този „стегнат възел“ от чувства, усещания и житейски казуси, които правят живота труден. Чакането на празника може да е показател за това състояние.

Има и още един феномен, който заслужава внимание, и той е, че днес много родители не учат децата си на труд, а им дават прекалено много, при това наготово. Когато дете получава прекалено много, то приема това за нормално и по-късно като възрастен го очаква от другите. Това не подготвя децата за живота на зрели хора, където е нужно да дадеш, за да получиш. При това не е въпросът просто да дадеш труд, а да дадеш на другия услуга или продукт на труда си с усмивка и с благодарност за възможността да работиш, да създаваш. Говоря, че много хора нямат здраво отношение към труда си както и към онзи, за когото е предназначен. Друга е темата какво работиш. Така това, което работиш, и отношението към него са двата фактора да превърнеш и работния си ден в забавление и празник. Замислете се, само променяш отношението си и откриваш твоята работа и променяш качеството на живота си. Това не е ли магично? Но иска да се поинтересуваш, разбереш и направиш нещо различно от досегашното, което е станало от досадно до непоносимо.

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *