За Времето ни и как да се отнасяме към него
По Чернови на интервю за puls.bg:
Как трябва да се отнасяме към времето си – с носталгия, меланхолия, очакване? Коя е вярната формула да се чувстваме добре и себе си?
Прекрасен въпрос! Моето време е моят живот. Аз лично се отнасям много сериозно към времето си. За съжаление не винаги е било така. Ще започна с обяснението, не с отговора. Моето времето е дадено на мен за временно ползване и как, както и с какво ще го запълня, е моята отговорност към мен, него и онзи, който ми го е дал. Ние, умовете ни в днешния свят, като че ли сме фиксирани върху формите, които създаваме и ползваме. Та даже погледнете и от гледната точка като дом, семейство, деца, бизнес и какво ли още не. Тази фиксация и често „заклещването“ във формите ни отнемат времето да мислим за времето си и да се погрижим за това как го изживяваме. Така в гонене на формите изгубваме времето си, губим смисъла и качеството си на живот, губим духовността си. И душата страда, защото е дошла да живее, а това означава да ѝ се случват различни неща, нейните неща, да общува и да се усеща запълнена с тези преживявания. А за това, разбира се, е нужно време.
И не става въпрос за поставяне на формите над времето или на времето над формите. Спомнете си за термина време-пространство, възникнал като резултат от теорията за относителността на Айнщайн. Времето и пространството са свързани и не могат едно без друго. Така душата е тук да изживява, а това е общуване с другите и себе си. На душата ѝ е нужно време и обект на изживяване, след което да следва нов. Тоест, като че ли нейното поле е времето. Умът е тук, за да се фокусира върху материята и разбирането ѝ и създаването. Негов фокус са формите. С тези редове не отричам нищо и не абсолютизирам нищо. Просто очертавам думата „баланс“ за най-важна и твърдя, че ако в живота си имаме такъв, ще отдадем нужното на всяка част у себе си. Така ще има баланс и с това навлизам в отговора на въпроса Ви.
Носталгия, меланхолия, очакване и всякакви други губещи житейско време изживявания прахосват времето ни. Вместо щедро да им „подарим“ от времето си, намирам за по-добре да го вложим в нещо, което ще напълни душата не само с позитивни изживявания и емоции, както правят доста егоистични и неосъзнати хора. Погледнете например хората със зависимости! Нужно е да се погрижим съзнателно, за да си осигурим и позитивни, но и конструктивни и различни изживявания. Разнообразието и конструктивността при хората със зависимости липсват. Считам за въпрос на осъзнатост за какво харча времето си. Ето това намирам за вярната формула как да се чувстваме добре и себе си.
