За Бърнаута и мултитаскинга

По Чернови на интервю за puls.bg:

Време е да споменем нещо и за бърнаута – защото заредени от слънчевите лъчи обикновено се впускаме в плътен мултитаскинг. Какво е добре да знаем, за да не допуснем прегаряне и защо? Колко дълго може да се живее на бързи обороти?

Ще започна отговора си отзад напред. Считам, че много хора днес усещат цената на бързите обороти. И като че ли цивилизацията се е забързала към нещо неясно, увлечена от амбиции и продиктувани от тях цели за още, за повече, за по-високо, по-далеко и още, и още, и още. Истината е, че умът край няма и днес много хора се изгубват в безкрайността на амбициите, идващи от умовете им, от онова, което трябва и не трябва, от презумпции, условности и какво ли още не, забравяйки от какво има нужда душата. Да, скоростта на цивилизацията и на много от нас говори за загуба на връзката с душата. А тя търси изживявания, общуване, радост, любов, удоволствие, при това да бъдат в конструктивен план.

Бърнаут е английска дума, означаваща: „да прегориш“. И прегарянето говори ясно, че си минал собствените си лимити – било с бързане, било с много неща, било с претоварване с неща, които не са твоите. Да, когато не си в твоето нещо, при това по твоя начин, това претоварва, а бърнаутът е симптом, готов да ти каже: „човече спри, не можеш повече. Не и по този начин, не и в това темпо, не тук и сега“. Много хора разглеждат бърнаута като проблем. Не, той не е проблем, той е симптом, сигнал от душата. Важно е да сме наясно с понятията и значението им. Ще дам пример. Ако на път светне лампичка на таблото на колата за някакъв проблем, примерно че е паднало налягането в гумите, ще се притеснявате ли за лампичката, или ще спрете веднага колата, за да проверите гумите? Същото е и с бърнаута. То е сигналът, който ви казва, че има проблем от определен тим. Ако симптомът е друг, търсете друг тип проблем. Простичко е, но ние, хората, стоим бездейни със симптома, или просто чакаме сам да отмине, правейки упорито същите неща.

Харесвам мисълта на Алберт Айнщайн „лудостта е да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати”. И ако бърнаутът е дошъл, първото нещо, което можем да направим, е да спрем. Тук идва трудното за много хора. Те не умеят да спират или се страхуват да спрат. Така се заклещват в ситуацията и е възможно това да е до смърт. Жестоко ли е? Да, но ние го правим жестоко. Душата е милостива и сигнализира, че не може (да издържа) повече на това темпо и по този начин или че е претоварена и ѝ е нужно друго нещо. За да не стигам до сигнала, че съм в „лудостта“ си и не мога да изляза от нея, е добре да се науча да разговарям с душата си. Тя знае и кое е моето, и колко може да поеме, и кога да спре.

Всъщност има стара максима, която казва, че: „мъдрост е да знаеш кога да спреш“. А мъдростта е знанието за живота, което е вътре у всеки, въпросът е дали човекът е свързан с това знание. Всъщност самият симптом показва не само, че сме претоварили душата с високо темпо и много неща или не нейните неща, а именно неумението да сме свързани с нея и да я чуваме. Бърнаутът е сериозен проблем и заслужава сериозно внимание, защото ако го заглушим с алкохол, медикаменти, забавления и какви ли не съвременни психологични хитрини, проблемът на душата, условно казано, ще потъне в дълбочина и ще се превърне в симптом на тялото – високо кръвно, холестерол, болки в тялото и какви ли не още болестни симптоми, които ние вече не умеем да свържем със същинския проблем. Така ние живеем (изживяваме) като болести неумението си да „разговаряме“ с душата си и да я разбираме.

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *