За Настроението, есента и климата.
Из Чернови на интервю за puls.bg:
Есента тази година настъпи някак много рязко, буквално от блузите без ръкави се облякохме в якета. Как се отразява на настроението такъв рязък преход от едни атмосферни условия към други?
Как се отразяват резките климатични преходи на настроението ни е по-скоро въпрос на умение за личен баланс, а и на възприятие на случващото се в средата около нас. Климатът на планетата е нейният ритъм за поддържане на нейния баланс. От гледна точка на тялото ни всеки един от нас също има условно казано „климат“. Това е сложна система за вътрешен баланс, която поддържа относително хармонична среда в тялото. Така е и от психологическа гледна точка. Психиката ни има адаптационни механизми, които ни приспособяват към средата в условие на индивидуален баланс. Както земята, така и хората сме динамични системи. И всяка динамична система има (носи) отговорността за собствената си цялост и баланс.
Често ние, хората, обвиняваме климата на планетата (за това), че станало много студено или много горещо, или че вали, или пък друго нещо. За някои хора в пълна сила важи правилото на шопа: „угод нема“. Хората, които са капризни към промените на средата, са вечно недоволни, а това може да е признак на незрялост и една детска нагласа, че някой друг е нужно да се погрижи за тях, за да се чувстват комфортно. Да, ако съм малък и навън застудее, мама и татко ще ми облекат якето, ще ми сложат шапката и ще ми обуят топли обувки. Но ако съм голям, кой да го направи? Така недоволството понякога показва една психична незрялост. Тя прави настроението нестабилно, а човека – недоволен. Да, често сами влошаваме „психичния си климат“.
При някои хора лошото настроение не е заради каприз само, а заради липса на гъвкавост условно казано във собствената им вътрешна „климатична система“. Какво имам предвид? Възможно е конкретният човек да е болен и тогава телесните процеси нямат гъвкавостта да ни адаптират. Затова обикновено болните хора се обличат по-добре в хладно време, възрастните хора пазаруват сутрин и ходят на разходка вечер в много горещи и слънчеви дни, за да се предпазят от слънцето и евентуални съдови мозъчни или сърдечни инциденти. Това е нормално. Ако човек функционира според собствените си възможности и особености, „вътрешният му климат“, разбирайте настроението му, е добро почти постоянно. Въпрос е на психичен баланс и отговорност към него.
Понякога хора с лабилна психика са много чувствителни на климатични промени. Известно е, че наесен се засилват депресиите и тревожностите, а през лятото с топлото време и слънцегреенето – намаляват. Чувал съм за „слънцетерапия“ при депресивни състояния. Много е важно какво носим като вътрешен „несъзнаван багаж“ в психиката си. Ние нямаме съзнание за него, но ако то е силно негативно, ни прави лабилни и податливи както на повишен стрес, така и на по-резки климатични промени. Съзнателно нямаме достъп до пластовете на подсъзнанието си, така че спорт, йога, дихателни техники помагат за стабилизация на „разлюляната“ психика. Истината е, че в тези случаи не може сами да се справим със състоянията и е нужна помощ от специалист. Никой не може да „погледне“ в собственото си подсъзнание.
Като големи хора е незряло да се сърдим на планетата, а да се адаптираме към нея, докато тя се адаптира към по-голямата среда. С изключение на крайно тежките климатични услови, които са застрашаващи, замислете се – и снегът, и дъждът, и студеното и топлото време, както и слънчевото са прекрасни. Те са средата, в която живеем и именно смяната им наричаме климат. Промените в климата ни принуждават да се адаптираме и така ни променят, правят ни гъвкави и ни оздравяват. Обратно, липсата на промяна в климата би било крайно вредно явление, защото ще застинем в удобството си и в свикването с него. Затова е редно не климатичните промени да влияят на настроението ни, а ние да се погрижим с ведрото настроение и с нагласа да се адаптираме адекватно към промените на времето. Винаги адаптацията към средата е условието за добър живот, а с каква нагласа ще изживеем живота си – с усмивка или със страдание, е, това е вече въпрос на лично решение и съответните поведения.
