Да обичаш. За „Изгубената богиня“ прагматично
Книгата „ИЗГУБЕНАТА БОГИНЯ“ може да поръчате в електронната книжарница на НЕКАБЪДЕСВЕТЛИНА тук: https://bookstore.dr-pojarashki.info/
Любовта е чувството, емоцията чрез която се свързваме. Чрез нея две същества, два индивида стават едно цяло, въпреки факта че запазват индивидуалността си. Любовта не е вкопчване, а здраво дишаща връзка, в която аз съм себе си, но с другия правим нещо ново, една нова същност. Така двойката е отделен субект, в който свързаността и индивидуалността са хармонично съвместими модели на присъствие в света. В любовта двамата в двойката гледат един към друг, а заедно в обща посока, имайки сходен мироглед и ценности. Да обичаш е състоянието да си със…, някого или нещо, както и със себе си.
Да обичаш е да се свържеш емоционално – дълбоко, силно. И ние можем да се свързваме силно, стига да нямаме характерови дефицити, стига да сме видяли модела в детството си. В днешния разнообразен свят, може би един от най-важните въпроси е: „с какво се свързвам и как се свързвам?“. Факт е, че се дигитализираме и технологизираме все повече. Учим повече, знаем повече, притежаваме повече, искаме повече, работим повече, умеем повече (а дали), очакваме повече и по-бързо и по-високо и по-далеко. Така ставаме все по-ментални и рационални, но все по-малко емоционални. Ставаме по-информирани, но по-дистанцирани, по-наширото свързани, но по-плитко общуващи. Всъщност от какво имаме нужда?
Намирам последния въпрос за много важен. От него тръгва всичко. Ние сме управлявани от инстинкти, нужди, емоции, желания, мисли, дълбоки нагласи, настроения и какво ли още не. Инстинктите и нуждите ни са в основата на живото същество. Те идват от живота вътре у нас, за да ни задвижат към живота извън нас. Така тръгнали условно казано отвътре-навън, ние реализираме онова, което сме донесли на този свят с раждането си. Онова, с което се свържем със и в него се реализираме. Когато го обичаме, тогава силата на връзката дава силата и дълбочината не реализация. Няма ли любов, човекът се плъзва по повърхността на нещата и изживяванията и ги изживява непълноценно, както и да е, някакси.
Липсата на любов има различни причини. Една от тях е това, че днес много хора не получават от родителите си обичта, която им е нужна, за да се научат на нея. Днес родителите са заети – работят, забавляват се, имат огромен ресурс, който им дава възможност да не са у дома и да са около децата, за да играят, пеят и се смеят смеят заедно с тях, да им разказват приказки, да са заедно. Като че ли, ако детето има стая с играчки, пълен хладилник, ходи на училище и тренира два спорта плюс език и ходи на уроци по музика или някакво изкуство, родителя е изпълнил задърженията си. Да но детето не е задължение. То е бъдещ човек.
Каним детето си с любов и любов, и грижа са му нужни, за да стане човек. В с лучай на недостатъчна любов, внимание, топло отношение и грижа, то е следващия потребител на шепи антидепресанти през живота си. Детето заучава през примера на родителя най-много. Таблета и телефона не са жив пример. За съжаление са най-достъпното и най-предпочитаното забавление за децата на много родители. В странен свят живеем, в който за обич, като че ли, място все по-малко има. Обратно, взаимоотношенията стават все по-дистанцирани, а отношенията все по-еготични към нарцистични. Да обичаш е да си заедно, а не отделно. Да обичаш е благослов, който зависи само от нас, но дали разбираме любовта, дали я умеем, става все повече сериозният въпрос на съвремието. Наблюдавам все повече самотни хора и все повече разводи. Явно е време за преоценка на стойностите и начинът ни на свързване.
