Фигурата на Бащата във времена на несигурност. Психоанализ.

Автор Проф. Дженовино Фери, психиатър, Райхиански психоаналитик и телесен психотерапевт

Днес фигурата на грижовния „баща“, въвеждащ ред в семейство и общество отстъпва пред незрелия и нарцистичния, алчен „син“ консуматор. Това води обществото, съграждано от бащината фигура хилядолетия наред към един рептилен срив, разбирайте връщане на обществото към първичността и агресивността на джунглата, поради загуба на стойности, структура и емоционални, и родови връзки. Професор Фери направи кратка презентация на този, тогава непубликуван все още труд по време на своя мастърклас в края на март, 2024та. Два месеца преди това бях предал за редакция книгата си „Изгубената богиня“ и тази едночасова презентация ме взриви. Идеите на професора допълниха общата социална картина, разгръщана в обществото хилядолетия наред, описана в книгата ми и бяха довод за някои малки уточнения в нея. Ако моята книга проследява случилото се предимно с жените и женското начало в цивилизацията, то трудът, който имате възможност да прочетете тук касае мъжкото начало и мъжете. Всъщност, всичко касае всички. Текстът долу отваря важна социална тема. Ние я живеем и все повече ще я виждаме ясно и болезнено. Считам, че е важно хората да се запознаят с материала. Той е с невероятна социална значимост. Актуален и важен е за времето, в което живеем и за всички нас, за да разберем какво се случва. И не се притеснявайте, че може да не разберете всичко в това психоаналитично четиво. Важното е прекрасно разбираемо.

Публикувам статията с личното разрешение на автора – един от моите учители и преводачите, колеги телесни психотерапевти, и с благодарност към тях.

1) Времето на несигурността… развенчаният баща

• Днес сме свидетели на деинституционализирането на Бащата, символ на патриархалното семейство на Запада. Или по-скоро сме свидетели на разпадането на Семейството и развенчаването на Бащата.
• Суперегото, вътрешният законодател на поведението на хората, в условията на Ускоряване на Външното Време, смени местожителството си и вече не обитава в семейството. Суперегото се премести в социалните медии, замърсени от натрапливо-консуматорската първична оралност, която е изпълнена с модели-схеми характерни за примитивния рептилен мозък, най-старата част от нашите три стратифицирани структури на мозъка. Родителите, предишните пазители на Суперегото, са изместени и изгубени, бащата е дисквалифициран и отсъстващ.
• Външните Атрактори (б.пр. виж Теория на Комплексността) са откраднали Време, необходимо на семейството за емоционалните връзки в неговото „вътре“. И то не е удържало циркулярните връзки на своята енергия: семейството е станало дезорганизирано и разпръснато. Всеки индивид има свои собствени вектори към Външното, в преследване на връзки с външни обекти, които „новото“ Суперего счита за важни. Парадоксално този „контрольор излязъл извън контрол“, често е в услуга на корпорациите, създадени с цел печалба, и те на
свой ред са необуздани и отвъд-прагови. В Семейството вече няма „Вътрешно Време“ и децата, призовавани от
социалните медии, са привлечени повече от мигновените емоции и по-малко от чувствата, чийто градивен елемент е времето.
• По-голямата част от хората се отнасят към Света с консуматорски и натрапливи модели-схеми на чертите във вечно настояще… Тези схеми днес се пресичат с друг отвъдпрагов модел, който също е първично орален – този на индивидуалния нарцисизъм, в едно социално поле, където „всички са заедно… и дълбоко сами“. Тези схеми-модели за вземане и притежание са от по-нисък ранг, в сравнение със способността да се удържаш и да планираш във времето. Последните са по-развити схеми и в исторически план осъществяването им е отговорност на бащата.
• На базата на тези доказателства мога лесно да формулирам клинична диагноза: социалното тяло днес страда от депресия, маскирана от ускорението!
. По отношение на невромедиаторите, Ускоряването на Времето доведе до надпрагов допамин (DA) (невромедиаторът на действието), който предизвиква декомпенсация на другите два невромедиатора,
серотонин (5HT, невромедиаторът на афективността) и норадреналин (NA, невромедиаторът на Алармата).
По-специално, допаминергичното ускоряване на времето води до кражба на серотонин от емоционалните взаимоотношения, което от своя страна предизвиква норадренергична аларма, която хиперактивира допамина отново в патологичен кръговрат. Кражбата на серотонин от емоционалните взаимоотношения е първият фактор за разпадане на Семейството.
• Загубено е равновесието между трите невромедиатора, но и йерархичното равновесие на трите части на мозъка. Резултатът е доминиране на примитивния рептилен мозък чрез друга от неговите модели-схеми – Другото или Различното от мен е враг и заплаха. Днес живеем в течно-разредена-дезинтегрирана модерност, тоест време с повече моменти и по-малко корени, с повече вълнение и по-малко осъзнатост, повече комуникации и по-малко взаимоотношения, повече информация и по-малко знание.
Често има само 1, понякога 2 – диадата дете-майка, но 3 – триадата обитавана също и от бащата – е рядкост.

2) Бащата, защо е роден във филогенезата…? Интелигентният
смисъл

• Едгард Морин казва, че великият феномен, който носи еволюцията на хомо сапиенс, е раждането на Бащата.
Еволюцията е подбирала мъжките екземпляри, които са се грижели за децата си, защото така те са имали по-голяма вероятност да оцелеят. Да бъдеш Баща е изисквало дисциплина и удържане за разлика от онези, които оставали само мъже (б.пр. без да са бащи). Следователно животинското общество се трансформира в човешко
общество с прехода от безразборно чифтосване към първите форми на двойка. Ако я има двойката, имплицитно правило е, че всички мъже могат да създават деца и ако всички имат деца, най-облагодетелствани в оцеляването са тези, които осигуряват най-много за децата си, следователно са не само мъже, а мъже-бащи. Затова именно в преминаването от природата към културата се крие произходът на Бащата… Културата се основава, както отново заявява Едгар Морин, върху една първа предкултурна комплексност – тази на обществото на приматите.
• Вярвам, че „Да бъдеш баща“ е еволюционен и организационен етап разположен върху стрелата на времето на Живота, в смисъл, че бащинската функция може да бъде въплътена от мъже, но също и от жени, от индивиди, но също и от групи. Историята на живота на хората на тази планета е отредила по-късно именно на мъжа качеството да бъде баща.
• През голямата част от времето еволюцията на живота игнорира каквото и да е бащинство и майчинство, едва в последните си етапи еволюцията изобретява разделението на половете. Мъжките екземпляри от всеки животински вид имат количествена функция – няколко мъжки биха били достатъчни, за да населят Земята.
Женската има качествена функция – броят на потомството, което всяка женска може да генерира, е много ограничен.
• Бащата е по-малко близък от майката в живота на детето, той се намесва по-късно в онтогенезата, след биологичната диада, след отбиването. Дори във филогенезата той пристига по-късно, когато поема в двойката ролята на защитник пред обществото, отвъд семейната граница. Бащата всъщност в началото на времето е някой, който напуска дома си, за да се бие и да се завърне.
• Бащата е роден на хоризонта на праисторията, на изхода от зоологията и при достигането на антропологията… В този скок се ражда човешката цивилизация. Следователно търсенето на бащата е древна
и архетипна тема и отговаря на универсалната психоемоционална потребност от издигане-израстване. В „аналитичен“ смисъл бих казал, че това е достигане на 3 – позицията, способна да отвори затворената система на диадата (майка-дете) и да даде нова положителна и жизнена енергия.
• Дали гръдният кош на мъжете е индикатор за това? Той е носител на двойната афективна и агресивна валентност при мъжете: „от прегръдката с протегнати ръце до заплашителността на юмруците (както казвам в Съвременния Райхиански Анализ)“. Дали това изключително 4-то релационно ниво ни говори за двойната функция на бащата през хилядолетията? Може ли тази двойна валентност на гръдния кош да е една от причините да е толкова трудно за бащите да прегръщат и да бъдат прегръщани?

3) Бащата в психоаналитичния свят

• Думата Баща в психоаналитичния свят се свързва с правото да командва и задълженията да осигурява препитание, образование, обучение на детето, за да навлезе то в обществото, където да зачита ограниченията, закона, отговорностите и етиката.
• Тази форма на идентифициране със сигурност не дава вярна картина на бащата във Времето на несигурността. Идентичността на мъжа-баща днес е разпадната и се наблюдава: “или” неговия регрес до животинския мъжки екземпляр, който спи под бащата и има риск от образуване на орда от мъжкари, в общество, където няма бащи, „или“ летаргичен, неосъществил се, примиряващ се „нов баща“, както
го определя Луиджи Зоя – баща, който повтаря позициите на Майката и оставя непокрити задачите, възложени на Бащата още от зората на времето.
• Какво очаква един син от Бащата? Синът иска да почувства, че баща му е близо до него в доброто, но още повече в силата, той иска да почувства, че баща му е силен и успешен и това е по-висока и по-дълбока ценност за оцеляването, отколкото обичта. Много момчета се отвръщат от нежния баща, за да прехвърлят възхищението си към друг с по-изразена агресия. Синът очаква от баща си доброта и справедливост, но още повече очаква той да бъде силен.
• Днес за децата образите на бащата и майката са много по-неразграничими. Авторитетът на бащата е намален и статусът му е нисък, но нека не забравяме, че нашето несъзнавано не може да елиминира за две-три поколения това, което е обитавало от хилядолетия …. Бащата е конструкция, той е проект, той е програма,
той е намерение, той е памет.
• Бащата често носи агресивно-отбранителна броня и дори когато прегръща детето има тази двойна валентност. Тя отразява двойните очаквания на децата към него: за благост и сила, нежност и мощ, обич и асертивност.
Бащината броня предпазва от други бащи отвън, от другите деца или от партньорката, която приема конкурентни нагласи вътре (в семейството бел.пр.). Бащата, за да поддържа бронята, се опитва да изтласка-затвори апартаментите на отношението с първичното време на своята личност, времето на изключителна зависимост. Той носи броня дори за пред себе си, и тази броня обитава Гръдния кош-Врата, и го държи далеч от
повиците на първичното отделяне в Пъпно-Коремната област.
• Първоначално изглежда, че бащата е намерил съюзник в психоанализата, но много от наследниците на Фройд го маргинализират: психоанализата поставя все повече и повече акцент върху връзката с първичната майчина фигура и се съгласува с друга свързана тенденция – откъсването от социалното измерение със съответното утвърждаване на индивидуализма. Телесността в Съвременния Райхиански Анализ ни напомня и ни дава
различен поглед. Възможни са дисфункционални етиопатогенетични фокуси както в първичното майчино Време, така и във вторичното семейно и бащино Време, а също и в третичното и социално Време. Това са 3-те фундаментални еволюционни Полета, които пресичаме докато израстваме. Телесността има знаци, гравирани върху всички апартаменти на нашата личност… и те са носители на разказа за нашата история и човечеството.

4) Бащата в историята на човечеството

• Мястото на проектите е в бъдещето, както миналото е в спомените. Обучаването на децата на имат памет за миналото осигурява дози „усещане за баща“. Ще ви разкажа накратко историческата последователност.
• Образът на бащата е формиран от гръцкия Мит, от римското Право, от Християнството, от френската Революция, от индустриалната революция и Великите войни.
• На първоначалната несигурност на мъжете в праисторията, Гърците реагират с бронята на бащата. Тази броня е създадена, за да предпазва от страха от отделяне, който би изтикал мъжете отново в първичното време; където според мита за съзидателната и разрушителна Велика Майка – те са зависими; времето, в което бащата все още не се е появил. Реакцията на Гърците обаче е над-прагова, те установяват и превъзходството на бащата над майката. Патриархатът при Гърците е продължението и върха на революцията на бащата, започнала в праисторията. Те представляват цивилизацията, която най-много издига бащата над майката. От там е и началото на европейската цивилизация, на културата на богатия и комплексен Запад, който разпространява
патриархалността в света. Гърция създава идеални типове, универсални модели, които децата да следват, като въздига Бащата… Хектор чистият герой, Ахил яростният, Одисей хитрият… и дори Боговете са патриархална група, която обитава Висините, мъжкото Небе и женската Земя!
•Рим се ражда след Гърците и продължава патриархата. Римляните обаче правят следваща стъпка: те поставят бащата по-високо от сина, но добавят, че законният баща трябва публично да декларира желанието си да бъде баща на сина си. Бащата в Рим има право на живот и смърт над сина си през цялото му съществуване и също така ще бъде негов учител.
• С Християнството свещеното семейство, триадата, изглежда отново отваря врата към древните женски и земни ценности. Христос подкрепя Бащата в съюз, а фигурата на Мария дава сила на Майката. Западът е възприел Християнството, което води par excellence към Бащата, но в същото време се е разпространило мощно по законите на Дарвин. И се чудя… дали то носи в себе си двойната структурна валентност на торакса на бащата през хилядолетията?
• Френското Общество впоследствие прави по-радикално обновление. С „Liberté Egalité Fraternité“ („Свобода Равенство Братство“ бел.пр.) оста на света от вертикална става хоризонтална. Синовете-братя искат да се издигнат, те вече не чакат да бъдат издигнати от Бащата.
• Индустриалната революция и големите войни окончателно разпадат социалните отношения… Бащата е хвърлен в непознатото, невидимото и далечното. Синът не го вижда реално и вече не познава ролята на бащата. Редът на бащата ентропично се плъзва към фона и пропада надолу. Основната задача на бащата вече не е да бъде учител в живота и пример за морал, а да бъде мъж-ловец на доходи и успех.

5) Бащата във възможното бъдеще

• Като се има предвид, че вярвам, че най-големите висоти се достигат в това да бъдеш Личност, от „personare“, тоест способността да резонираш и да преминаваш през апартаментите на собствената си история, оттук и изборът да ги обитаваш (в майчина и бащинска функция), мога да заявя, че Смирението е ключът за подобна
метакомуникация или такова осъзнато пътуване.
• Следователно Субективността управлява движенията между етажите на нашата Сграда и не е затворена в бронираната клетка на един апартамент… Тя знае за пространството, времето и съдържанието на апартамента, който обитава. Познава и апартамента, обитаван от Другия, т.е. знае за Отношенията и тяхното съвместно изграждане.
• Следователно не става въпрос мъжка и женска симетрия, нито майчина и бащина, нито мъжки и женски орди, нито завист към матката и гърдите, още по-малко към пениса. Бъдещето е сложно и симетриите изискват по-голяма интелигентност от нас. През последните десетилетия екологичното движение изгради теории, които критикуват антропоцентризма, които, заедно с феминистката критика на патриархата, обвиняват мъжа-баща от Запада в отвличане на Земята, жената и другите живи форми. Мъжът и бащата всъщност са в голяма криза на идентичността, също както жените и младите хора. Обществото рискува да се срине върху матернализираното
(устременото към майката – бел.пр.) първично или в див и ентропиен хаос: ясна е имплицитната заявка, която възниква за „нов“ баща!
• Добрите неща от тези критики трябва да се изслушват, да се възползваме от тях и да ги направям работещи в един нов проект за Баща, в обновено равновесие от по-голям еволюционен ред, който изважда Мъжът-баща от регресивната слепота на успеха и печалбата. Това би позволило на Бащата-мъж да възстанови емоционалния си
торакс, авторитетния си врат и интелигентните си очи за по-висша и по-сложна етика.
• В по-малък мащаб, ако е изчезнала ригидността, с която на майката се полага отговорността за първичното (вътрешното и грижите за малките), а на бащата се поверява вторичното (външното и ценностите, споменати по-горе), то целта не може да бъде стремежа към първичното „долу“, а нова триада „горе“, нов баланс, ренесанс върху стрелата на еволюцията! Повторното свързване с космологичната история, с психотелесната история на хората и със собствената… означава за мъжа-баща да се пренасочи към нова вертикалност. Тя включва първичните уязвимости (неговото вътрешно дете) и това, че е мъж-баща, не ги премахва, но и не ги прави доминиращи. Така и жените-майки…(жени, защото са по-лимбични) ще се движат към нова вертикалност, която включва вторичното, запазвайки асертивната женственост в съюз, а няма да имитират симетрично мъжете.
• В по-голяма степен имплицитната заявка за нов баща днес съвпада с архетипната заявка за осигуряване на оцеляването и продължаването на вида за своите деца, за връщане от хоризонталата отново към вертикалата.
Осигуряването на оцеляването и продължаването на вида днес все още е етичен и еволюционен „бащински“ проект, но принадлежи на всички. Това означава спасяване на Живота и Биосферата на тази необикновена жива Планета; има нужда от Нас и Със, от женското и мъжкото начало, от мъже и жени, от родители и млади хора, от нови бъдещи Бащи, от Интелигентност за Оцеляване във връзка с Афективната Интелигентност и Когнитивната Интелигентност. Само по този начин, чрез четенето на Комплексността на живите системи в стратифицирана в 4D дълбочина (ширина, височина, дължина и време), бъдещето ще се появи отново и с него главните и авторитетни организационни етапи… на по-високи нива ще се появи отново Баща-Мъж, достоен и уважаван човек.

Автор: Дженовино Фери
Превод: Виолина Аита и Тодор Стефанов
Оригиналът на превода можете да намерите на адрес: https://www.facebook.com/groups/1567158590380580/permalink/1946302379132864/

Библиография
Andreoli V., L’educazione (im)possibile. Orientarsi in una società senza
padri. Rizzoli, Milano 2014.
Bachofen J.J., Il matriarcato. Ricerca sulla ginecocrazia del mondo antico
nei suoi aspetti religiosi e giuridici, Einaudi, Torino 1988.
Ferri G., Il Tempo nel Corpo, Alpes, Roma 2020
Ferri G., Carattere e Psicopatologia, Alpes, Roma 2022
Freud S., Il disagio della civiltà, vol 10, Bollati Boringhieri, Torino 1966-
1980 Jung C.G., Psicologia dell’inconscio, vol 7, Bollati Boringhieri, Torino
1969-2007 Lorenz K., Il cosiddetto male. Per una storia naturale
dell’aggressione, Garzanti
Milano 1980.
Magli I., Matriarcato e potere delle donne, Feltrinelli, Milano 1978.
Mead M., Maschio e femmina, Il Saggiatore, Milano 1922.
Morin E., Il paradigma perduto. Che cos’è la natura umana?, Feltrinelli,
Milano 1999.
Recalcati M. Il complesso di Telemaco. Genitori e figli dopo il tramonto del
padre, Feltrinelli, Milano 2013.
Zola L., Il gesto di Ettore, Bollati Boringhieri, Torino 2016.