Следродилната депресия и качените килограми
Следродовия период е обикновено нелек за майката подобно на периода на бременността, но с нови предизвикателства. Всичко е много индивидуално, но появата в семейството на новия човек е сериозна отговорност, не само огромна радост. Трансформациите в организма на родилката продължават от една страна в посока към завръщане на нормалността от преди периода на бременността, от друга страна към кърмене и отглеждане на бебето. Всяка раждала жена знае какъв голям ангажимент е това и колко много специфични грижи и усилия са нужни, въпреки вероятната помощ от семейството. Много родилки се нуждаят от помощ в първите седмици след раждането. Причините са различни, но основно докато се справят, било с усложнения по време на раждането, било от шока предизвикан от новото сериозно предизвикателство, което като отговорност ляга основно върху майката или от тежко раждане.
Естествено невъзможно е така сериозно промененото по време на бременността тяло да се върне на сто процента към предходния си статус, нито това да стане бързо в първите месеци. Много е индивидуално. Самият период на кърмене е свързан с нуждата от повече храна от майката, което означава, че съвременните разбирания за фитнес тип тяло е нужно да се отложат за по-нанатък. Така наднормените килограмите е нужно да не са приоритет, но и да се наблюдават, защото нищо прекалено не е здраво. Важно е да не забравяме, че процеса на трансформация на тялото на жената продължава и му е нужно време в рамките на поне половин година да започне да се доближана до началния вариант. Тук важно е детето, а не модата. То има нужда от грижа, кърма и обич, което означава да бъде гушкано, да му се пее, да усеща радостта на мама. Включения вече майчин инстинкт помага в процеса на пренастройка на психиката на жената в посока обич и грижа. Не всяка жена обаче е готова за този сценарий. За съжаление съм срещал жени, които не кърмят, за да съхранят формата на бюста си или се грижат за килограмите си повече от нужното.
Повечето жени се справят чудесно и с грижата за децата си, и с приоритетите си. Явно женската природа има грижа чрез инстинктите си за здраво потомство. За съжаление при някои жени след раждане се активират депресивни състояния или тревожности. Тази тема намирам за по-особена и важна за коментар, тъй като е възможно да звучи странно, защо вместо да се радва една млада майка страда. Като и при депресивните и тревожни състояния извън бременността и ранното майчинство, темата за детските ни травми е актуална и за следродовия период. Раждането на дете е възможно да провокира „заспала“ психична травма и да отключи клинични симптоми. Бебето в ръцете на младата майка е възможно проективно да върне тежкия й емоционалин спомен с травматична стойност от нейното собствено детство. Подсъзнанието е проективен тип съзнание, разбирайте то прави асоциации. Така асоциативно върнатия травматичен спомен може да „залее“ майката и тя да се окаже в неговия коварен капан по един доста шокиращ, неочакван, и травмиращ начин.
Нужно е на майки в такова състояние да се обърне особена внимание, вместо да им се казва: „ще се оправиш, няма страшно“ или „стегни се, ще ти мине“. Когато имаме работа с активирана травма от детство, никога не знаем каква е тежестта й, както и какъв ход ще добие симптома. Да не забравяме, че депресивните състояния носят суициден рист(риск от самоубийствено мисли или самоубийство), което само по себе си е напълно сериозно условие да се вземат мерки за помощ. В случай на така активирана травма бебето, абсолютно несъзнавано от страна на майката, е стимулиращ фактор за активността на депресията или тревожността, до степен, че е възможно да се промени и отношението към него, както и то да не може да получи нужната му топла физическа и емоционална грижа. Така двама са в риск и подкрепата е нужно да е незабавна и адекватна. Моля не опитвайте да поставите диагноза, нито да си назначите лечение! Има ли апатичнаст, това е сигнал за скрита депресивност. Има ли потиснатост, отчаяние, отказ за грижи за бебето, това са алармиращи сигнали за необходимост от внимание и помощ.
Какво могат да направят близките в такъв случай? Първо седнете до майката и говорете с нея. Прегърнете я! Разберете я! Когато човек се почувства разбран и подкрепен, състоянието се облекчава. Подкрепата от семейството не би следвало да се ограничи само до грижа за детето, а и за майката, при това не забравяйте – и телесно и емоционално. Бебето усеща какво става с майка му и е неспокойно, съпреживявайки с нея болката й. То не може да покаже, особено в първите месеци, но майка и бебе са свързани със симбиотична връзка. Това означава, че телесно са отделни същества, но психически са обща психична система, все още нужна на бебето за формиране във времето на собствената му психична индивидуалност. Бих казал и, че условно психичното раждане на индивида се случва по-късно от това на тялото му. Важно е жената в тревожно или депресивно състояние да се консултира с психиатър и ако се прецени за нужно да получи психотерапевтична подкрепа. Да не забравяме, че се грижим така за двама, а не да един човек, защото боледува една обща симбиотична психична система и думи от рода: „еее, няма страшно, ще се оправиш“ не вършат работа. Прегръдката, погледа, топлата подкрепа, разбирането и адеквнатната грижа са много важни в тези случаи.
