Какво бихме могли да предотвратим развитието на токсична работна среда? Хигиена на колектива и Енергията на общността
Поредица РАБОТА, РАБОТНО МЯСТО И КОЛЕГИ
Из Чернови на мое интервю с тема „Как да се справя с токсичен колега?“ за Economy.bg – издание за бизнес, икономика и мениджмънт. Част от него е и Human Capital – водещата медия в сферата на човешкия капитал. http://www.economy.bg/
За мен е нужно да бъде въведен термина „хигиена на колектива“, с което у всички да възникне отношение на саморефлективност. Саморефлективност означава да виждаш себе си. Думата хигиена отнесена към колектива създава фокус на наблюдение за възможно по-позитивна и конструктивна чистота на взъимоотношенията. Тя предполага и поведения за изчистване, и презпазване. Колективът е чудесното малко общество, в чиято среда мога да се видя в очите на другите, получавайки техните обратни връзки за мен, за да работя с негативните страни на личността и характера си. У всеки от нас има от огромния позитивизъм и конструктивност на живота. Да сме позитивни и конструктивни означава да сме живи и здрави. Така всеки от нас носи от здравия ресурс на живота, конструктивно да рефлектира и останалите, и себе си в посока позитивизъм и здраве. Създаде ли се коректна атмосфера на рефлектиране между членовете на колектива, за всеки ще е по-лесно да погледне на себе си в посока корекция и изчистване на негативни отношения и поведения, които „замърсяват“ както него самия, така и останалите. Веднъж възникнало такаво пространство, то само ще търси самоизчистване. Всичко в живота ни се основава на нагласи и научаване.
Така колективната хигиена е и показател и за психичното здраве на индивидите в него и стимул за изчистване на негативните тенденции. Акцентирам думата „тенденции“, тъй като всяко поощрено негативно отношение и поведение поради липса на подходящо внимание може да отключи негативна тенденция. Акцентирам и на това колко важен е начинът на установяване на отношение на потребност от „хигиена на колектива“. Нищо добро не става насила. Обикновено в работните колективи началникът е този, който нарежда определени дейности. Считам, че „хигиената на колектива“, за да работи като саморефлективен инструмент за всички, е нужно смисълът и да бъде ясен за всички и така тя да бъде грижа на всеки. Тя не може да се случи по нареждане, а с осъзнаване на важността й за всички. Така е важно на токсичните хора да бъде показана токсичността им, за да бъде осъзната. Контролът е нужен когато липсва самоконтрол, а за него е нужна осъзнатост.
Само осъзнатостта носи истинското изчистване, защото за лошите взаимоотношения в колектива допринасят всички, без изключение. Рядко някой стои „отстрани“ и не участва. Сценариите са различни, но ако видимо токсичен колега наранява с поведенията и отношенията си, то има и невидима токсичност. Тя се проявява чрез липса на отношение към работата и работния процес, прикривана некоректност, незаинтересованост от качеството на взаимоотношенията в колектива или към отношенията с клиенти, доставчици, пациенти, контрагенти и други. Нека разберем, че токсичността има много лица, а осъзнатостта за тях е важна не само за колектива, а за качеството и начина на живот на всеки от нас. Осъзнатостта означава да си давам периодично отговор на въпроса:“как присъствам в колектива и с какво допринасям или вредя както на останалите, така и на себе си с онова, което правя или не правя?“.
Споменавайки термина „хигиена на колектива“, чрез който у всички да възникне отношение на саморефлективност, нямам предвид само служителите на компанията, но и мениджърите и собствениците. За мен една компания е една „маса“, на коятно се „хранят“ всички в нея. Никой не е извън масата. Ако собственикът си позволи да не участва активно и заинтересовано, той ще я изгуби, ако не веднага физически, то психически със сигурност. Ако служител или мениджър си позволи да е токсичен, незаинтересован, да вреди, той застава срещу колектива и колективната енергия ще го отхвърли като ненужен. Тя или ще разруши компанията, или онзи, който се опитва да задържи токсичното статукво въпреки здравата логика. Като казвам „маса“ имам предвид едно поле на принадлежност, към което всички участничи в него принадлежат и са част, защото са нужни. Същото е както когато едно семейство сяда заедно на масата и всички стават част от това семейно поле. Това е енергията на общността и споделянето и между хората в нея.
Много е важно да осъзнаем, че не е достатъчно да се борим с токсичните хора, показвайки им токсичността им и/или отстранявайки ги от работа. Нужно е с позитивизъм да градим конструктивна среда на принадлежност, на споделяне на общи стремежи, цели и резултати. Истината е, че от собственика, през мениджъра и служителя до персонала по чистота, всеки е дошъл в това поле, за да изкара средствата не просто за прехраната си, а за достоен живот. Да, всеки има различен по тежест и отговорности дял в това общо пространство на принадлежност, така също и в разпределението на спечелените блага. Уважението изисква уважение, честността изисква честност, отговорността изисква отговорност, работата изисква труд. Това е принцип на изграждане на всяка общност. Тя се изгражда около обединяващи цели, но чрез общочовешки стойности, с позитивни отношения и поведения. Една подобна общност би била нетърпима сама по себе си към всеки токсичен и всичко тоскично още с появата му в пространството. Участието на абсолютно всички заинтересовани „да седнат и се хранят на тази маса“ и грижатта им за нея гарантират успешността и като модел, без значение в коя сфера на обществения живот оперира общността.
