Сутрин ставаме мрачни и с лошо настроение. Защо?
Всекиму се е случвало да се събуди „накриво“ и да не знае защо. Неспокойствие, напрежение, болки в някои мускули, схващане и недобро настроение, даже може да има неясна тревожност или потиснатост. Какво става? Най-често е необяснимо или по-точно казано, не можем да го свържем с нищо в живота ни в момента. Да, така е, защото психиката ни е многопластово формирование от най-различни видове съзнания(видове възприятия), както и от различни по давност в живота ни спомени и изживявания с различна „окраска“. Сънуваме доминиращите възприятия и нагласи.
Ако не сме се погрижили „да се почистим“ от негативните отражения от миналото в живота ни, те се натрупват и започват да доминират останалата част от общата „картина“ в дълбоките нива на психиката ни. Така през деня, общувайки със света на съзнателно ниво, може да сме оптимистични, борбени, успяващи и какво ли още не. В дълбочина обаче негативните възприянтия и нагласи си стоят абсолютно несъзнавано и затова наричаме част от съзнанието си: „подсъзнание“. Ние не знаем за него, но то е там. През дена влиянието им не е толкова видимо, заети сме с реалността „тук и сега“. Но нощем когато ясното ментално съзнание „заспи“, тогава негативите запаметени условно казано в дълбините изпълзават и стигат до спящото съзнание, като го разлюляват. Дали ще се проявят като сън или не, не е от толкова голямо значение. Важно е от гледна точка възможност за анализ и осъзнаване, но на практика ефекта описах в началото: неспокойствие, напрежение, болки в някои мускули, схващане и недобро настроение, неясна тревожност или потиснатост.
Всички тези симптоми не означават болест задължително, а най-вече са следите от „среднощните бури“ в пластовете на вътрешния ни свят и заслужават внимание. Не е въпросът само до дискомфорта в момента, а че ако не му обърна внимание днес и утре и в други ден, и докато го има, най-вероятно явлението ще се засилва. Защо? Отговорът е прост. Ако подсъзнанието можеше да дсе справи с негативните си възппроятия само, то щеше да го направи и щяхме да сме в прекрасно състояние. Тъй като очевидно не му е възможно, то следва дискомфорт и засилването му поради наслагване на нови и нови преживявания от реалния живот. Така ако не вземем мерки сме в нещо като „затворена улица“ и проблемът е, че с времето се превръща в „улица без изход“. Това се проявява с появата на симптоми като тревожност, депресия и други, които напрактика са по-високото ниво сигнализация за сериозен вътрешен конфлитк и така проблем.
Много може да се говори по темата, но забелязвам, че полза от излишно говорене няма. За съжаление много хора четата и четат и мислят, че с четене и информация ще преборят проблема. Ще им кажа директно: „Лъжете се уважаеми. Действайте преди да са дошли истинските болестни симптоми, защото тогава много по-трудно ще се справите с проблема. Потърсете помощ, в случай на такъв тип симптоми.“ Така да си със-знание за нещо не решава проблема, а го решава какво правиш и дали нещо правиш с това знание. А знанието само по себе си не решава този тип проблеми, защото те са в подсъзнанието, което е различен тип съзнание и е нужен специфичен подход на общуване с него.
