Защо сме постоянно уморени и ни липсва енергия?
Рубрика ПСИХИКА И БИОЕНЕРГЕТИКА
Първо нека уточним, че умората е чувство. Тя сочи много общо казано, ниско ниво на енергия. На живота като процес е нужна енергия, а тя е определено количество за деня в живота на човека. Да, нивото на енергия с поджодящи упражнения и техники може да се повиши значително, но така или иначе не е безкрайна и най-важното, всеки индивид има различно количество енергия. Доста хора се уморяват лесно, доста хора се чувстват уморени още от следобяда, а има и такива, които едва ли не постоянно са уморени. Нека разгледаме различни ситуации като причини и прояви на умора, без претенция да са всички, но поне най-честите. И моля, нека не забравяме, че едно и също чувство „умора“, може да е свързано с много причини, но винаги сочи едно и също състояние – ниско общо ниво на енергия. В някои случаи на болестни състояния даже можем да говорим в терапевтичен план за локален дефицит на енергия в някои части на тялото, поради блокажи и слабо кръвооросяване на тъканите, но това е тема излизаща извън рамките на настоящата.
В ежедневието е нормално да се срещнем с работната умора. Нормално е когато работиш или извършваш каквато и да е активност да се умориш. Активността като количество и тип е въпрос на наличната енергия в момента. Умората показва потребността да спра активността за почивка, тоест да си дам времето в покой, нужно за допълване на наличната останала енергия. Въпросите са няколко. Първо е важно да съм наясно с колко енергия разполагам и за каква работа. Не всеки ден е като предходния. Има дни с повече енергия и такива с по-малко. Тогава може да се наложи да променя ритъма или конкретните задачи, с които имам да се справя като брой или по вид. Въпрос на себеуправление.
На втори и немаловажен план в ежедневието е важно да съм наясно дали изразходвам енергията си в активността само или нося вътре в душата си някакви скрити, или явни вътрешни конфликти, които изразходват невидимо енергията ми, и имат роля на свръхтовар. Не всеки има психичната зрялост на дефинира, както и да се справи с въпросните конфликти, а и често е невъзможно. Нормалното е в такъв случай да потърся квалифицирана помощ. И в моя живот съм срещал, а и в живота на много хора срещам феномена на „невидимия товар“. Обикновено се проявява с уморяемост, тежест проявяваща се в неуместно време – пообед, следобед. Понякога е съчетан с проблеми в съня, заспиването, както и трудности в концентрация на вниманието и други. Всеки случай е индивидуален и е нужна индивидуална оценка.
Лесна уморяемост Този тип умора сочи липса на ресурс у индивида и най-малкото би следвало състоянието да се изследва за функционални блокажи. Възможно е да се касае и за по-дълбока проблематика, свързана с характерови особености или чисто индивидуални особености във функцията. Те може да носят в себе си ограничения за определен вид активност и потенциал за друг тип такава или даже за болести. Вариантите са много, затова е нужно да се отдели време за функционално, аналитично и при нужда медицинско изследване за откриване както на евентуалните блокажи и ограничения, така и на ресурса. С подходяща програма въпросните проблеми би могло да се преодолеят в сравнително кратък период до подходящ за човека житейски комфорт.
Преумора Ако не съм осъзнат за чувството умора или го пренебрегна, започвам да изразходвам енергия от резерва си. Това променя цикличния режим на функциониране на енергията у мен и влизам в модел на ползване на енергията, който е авариен. Първият сигнал може да е чувството за преумора, звущащо или директно като силна умора или като „аварийни“ сигнали: „затварят ми се очите“, „нямам енергия“, „не мога да мръдна“, „движа се на автопилот“, заспиване на нетипично място, проблеми със заспиването и съня. Възможно да се стигне и до тревожност и бърнаут, които са със стойност на клинични симптоми и особено втория показва неумението на индивида да самоуправлява енергийния си ресурс.
Възникване на модели с адаптивна, но болна стойност – болести. Ако състоянието на функциониране в авариен режим на преразход на енергия продължи по-дълго време, се развива нов нездравословен функционален модел. Ще се адаптирам към него с времето, но това не означава, че той е здрав. Много хора са с нагласата да извържат въпреки. Тогава преразходът на енергия може да развие дефицит с последваща реорганизация на енергийния поток и кръвотока в тялото, така че да се отключат телесни болести, „сочещи“ чрез симптома същинския проблем. За някого това може да прозвучи странно, но в практиката си се срещам с много психосоматични болести. Те често ме навеждат на идеята за такъв механизъм на болестта, следвайки логиката на историята на човека и психичното му състояние и конфликти. Анализът сочи много точно причината и същината на здравния проблем. Тогава точно се търсят и коректните „инструменти“ за помощ.
Психични блокажи Това са функционални стопове на енергията, които сочат авариен режим на психиката, поради „прегряване“. Стрес, тревожност, бърнаут са най-честите Като имам предвид това, обикновено наблюдавам у хората неумение за „стрес-менидждънт“, с последващо блокиране поради претоварване. Дистресът е хроничен стрес, включващ подобни аварийни механизми, които сочат крайни нива на умора, и те абсолятно заслужава да бъдат „чути“. Самият стрес изразходва много енергия, за да бъде удържан, но ако не се справим с причинителя, първо идва умората, а после и описаните тук симптоми, като предупреждения и авариен режим, който щадящо намалява способността ни за действие. Така е желателно е да умеем да чуваме умората и стреда като симптоми, за да вземем мерки навреме, преди да са се включили аварийните механизми.
Житейска умора(старческа) В живота си, в младостта си разгръщаме енергийниая си ресурс, но особено в старостта ни той естествено и видимо започва на намалява. Нужно е да сме осъзнати за тези факти, защото те са свързани с нашето лично умение да управляваме енергията не само в ежедневието си, но и в различните етапи на живота. Липсата на осъзнатост за това носи сериозни конфликти, а разбирането и умението да управление на активността и почивката може да донесат огромна удовлетвореност от запазване на личната активност, разбира се в съответни здрави рамки и продължаващо чувство за полезно и пълноценно присъствие в света.
